Хауснер се изправи.
— Ще отида да хвърля един поглед на херметичната стена.
— Разбира се — рече Бекер. — Но вече мислих за това. Оттук няма начин да стигнем до резервоара — знаеш го. Ако искаш обаче, можеш да се покатериш по опашката. — Бекер незабавно съжали за забележката си, но с всяка следваща минута нервите му все повече се опъваха.
Хауснер излезе от кабината и закрачи по пътеката между седалките. Никой не го заговори. Яков Лайбер го погледна през сълзи. Мъжете, които бяха участвали в съвещанието преди полета, се извърнаха.
Мириам Бернщайн го докосна по ръката, ала той не й обърна внимание. Пътьом потупа по рамото двама от хората си и те го последваха.
Яков мина през задното служебно помещение и влезе в малкото багажно отделение за екипажа и стюардите. На закачалките висяха сака и палта на пътниците. Той ги избута настрани и се втренчи в херметичната стена.
Талман слушаше докладите на пилотите от ескадрилата над Синай. Не бяха забелязали самолетите нито с просто око, нито с радарите. Накрая се обади Ласков.
— Кацам в Елат18 за презареждане. Искам цистерните да ни чакат на пистата. Когато отново излетя, няма да се върна преди да ги открия. Уредете следващия път американските танкери в района да ни заредят в движение. Ще претърся всеки сантиметър от тази зона, докато ги намеря. Пилотите ще почиват на смени във въздуха.
Бригадният генерал поклати глава.
— Почакай, Гавриил. — Той погледна към светлинната тактическа карта. Пространството, в което можеха да се намират самолетите, с всяка изтекла минута се разширяваше в геометрична прогресия. С кръгове бяха обозначени точките, в които за последен път ги бяха забелязали — над крайбрежието. Оттогава се бяха движили в продължение на трийсет минути със скорост около 500 километра в час. Нямаше представа в каква посока са поели. Ако се съдеше по последната им засечена скорост, радиусът на последния кръг бе 250 километра. Той въведе информацията в компютъра и вдигна очи към дигиталния дисплей. Въздушното пространство, което трябваше да се претърси, вече беше 196350 квадратни километра, без да се смята височината от 150 метра до 8 километра. Талман натисна бутона на радиостанцията. — Гавриил, възможно е да са се насочили дори към Лод. Връщай се. Съвсем скоро ще научим къде са. Достатъчно нарушихме чуждото въздушно пространство за днес. Египтяните проявиха търпение, но вече искат да напуснем. Обещаха да пратят самолети и да ги потърсят. Не насилвай нещата, Гавриил. Точно това искат похитителите. Трябва да го избегнем. Връщай се в хангара, старче. — Той замълча за миг. — Това е заповед.
— Слушам — отсечено отговори Ласков.
Талман въздъхна и се свърза с останалите. Тъй като честотата не бе секретна, не им съобщи, че американските сателити вече се опитват да открият конкорда. Освен това в топосферата вече летяха американски разузнавателни самолети „Локхийд“ SB-71, наследници на U-2, и заснемаха целия Синайски полуостров. Обработването на получената информация щеше да отнеме два дни. И все пак беше по-добре, отколкото да стоят със скръстени ръце. Предполагаше, че същото правят руските сателити и разузнавателни самолети. Чудеше се дали руснаците ще се обадят в Тел Авив, ако имат късмет. Последният му коз бе електронното подслушване. Мощните електронни уши на американското Национално управление за сигурност и израелското разузнаване можеха да засекат широковълновото заглушаващо устройство. В почти всички държави в света имаше платени агенти, които седяха на последните етажи на домовете си и записваха всички радиоемисии в съответния си район. Някой от тях можеше да регистрира излъчванията, които бяха инструктирани да търсят. Ала Талман знаеше, че сигналът на лиъра е съвсем слаб, тъй като се намираше в непосредствена близост до конкорда. Шансовете да го засекат бяха невероятно малки, макар и не нулеви.
За момента не можеше да направи нищо повече. Той вдигна слушалката и поиска да го свържат с министър-председателя. Докладва му за положението, после му предложи оставката си. Затвори преди да получи отговор. Стана от стола си, приближи се до заместника си генерал Хур и размени няколко думи с него. После си взе шапката и излезе от оперативния център. Всички безмълвно го проследиха с поглед.
Конкордът бавно летеше над Синайските планини. Бекер разбираше, че лиърът иска да се движат на 150 метра над земята, но внезапните промени на терена правеха полета ужасен. Неколцина от пътниците вече повръщаха.