Риш издаде звук, който можеше да е смях. Саламех потрепери.
— Не, приятелю — отвърна арабинът. — Вече сме се погрижили за това. Твоят жокер е в колодата. Скоро и другият ще е на сигурно място.
Саламех знаеше какво означава това. Тези хора наричаха така себе си и своите операции — жокери в колодата. Играта се играеше сред цивилизованите държави, докато се появеше жокер — взривен самолет, отвличане, писмо-бомба. После играта на дипломати и министри се объркваше. Никой нямаше представа какви са правилата, когато на зеленото сукно падне жокер. Хората започваха да крещят. Изпод масата се вадеха пистолети и ножове. Настъпваше хаос.
Саламех мъчително преглътна.
— Но сигурно… — почна той и в този миг Риш плесна с ръце.
Няколко ръце бързо и опитно го приковаха към хлъзгавата стена на бомбоубежището. Нури усети студената стомана, която преряза гърлото му, но не успя да извика, защото някой беше запушил устата му. Още два ножа потърсиха сърцето му, но в нервността си убийците само пробиха белите му дробове. По студената му лепкава от пот кожа потече топла кръв. От устата му се разнесоха къркорещи звуци. Друго острие се спусна по тила му и се опита да пререже гръбначния му стълб, но се плъзна по костта. Саламех автоматично се съпротивляваше. Знаеше, че мъжете се опитват да свършат бързо. Помисли си за жена си и децата си, които го очакваха за вечеря. После най-после пронизаха сърцето му и той се изтръгна от мъчителите си с последен предсмъртен гърч.
Докато сенките коленичеха до трупа, Риш тихо заговори. Мъжете взеха портфейла и часовника му, обърнаха джобовете му навън и събуха здравите му работни обувки. После го завлякоха до края на платформата и го провесиха за глезените над черната застояла вода. Цвъртели по време на кратката битка, плъховете замълчаха в очакване, вперили в хората червените си очи, които сякаш пламтяха с вътрешен огън. Окървавеното лице на Саламех докосна студената черна вода и убийците го пуснаха. Тялото изчезна с едва доловим плисък. Тунелът закънтя от писукането на гадинките, които се хвърлиха след плячката си.
Пневматичните пръскалки на работниците изсъскаха и замлъкнаха. Белият корпус на конкорда блестеше в огромното бояджийско помещение. Зловещо просияха инфрачервени топлинни лампи. Пречистващата система постепенно разпръскваше мъглата от капчици боя около самолета.
Накрая системата автоматично се изключи и инфрачервените лампи угаснаха. Внезапно тъмният хангар се изпълни със синкавобялата светлина на стотици флуоресцентни тръби.
По-късно се появиха мъже с бели гащеризони, които се движеха тихо, сякаш се намираха на свято място. В продължение на няколко секунди те мълчаливо гледаха дългия изящен корпус. Самолетът ги наблюдаваше с класическото високомерие и безразличие на свещения нилски ибис.
Мъжете носеха шаблони, пръскалки и двесталитрови контейнери със светлосиня боя. Те се захванаха на работа почти без да разменят думи. От време на време надзирателят им се консултираше с дизайнерските скици.
Върху опашната част все още прозираха бледите очертания на производствения номер. Сега на негово място се появи постоянна международна регистрация: 4X, обозначението за държавата, и LPN, индивидуалната регистрация на самолета.
Двама работници свалиха черния полиетиленов шаблон от горната част на опашката. Върху бялото поле изпъкваше синя шестолъчна Давидова звезда, под която се четяха думите „ЕЛ АЛ“.
Първа книга
Израел. Равнината Шарон
"… лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „мир! мир!“, а мир няма. "
„… въвеждат Моя народ в заблуда, думайки «мир», а пък мир няма…“
1.
Четирима мъже мълчаливо стояха в мрака преди зазоряване сред Самарските хълмове над равнината Шарон. Почти на девет километра под тях блестяха светлините на международното летище в Лод. Зад него мъгляво сияха Тел Авив и Херзлия, а още по-нататък залязващата луна се отразяваше в Средиземно море.
До Шестдневната война хълмовете се бяха намирали в границите на Йордания. През 1967 година това място беше играло стратегическа роля, тъй като бе разположено на около половин километър над равнината Шарон и според примирието от 1948 година се вклиняваше в израелската територия. Оттам йорданската артилерия и минохвъргачки бяха изстреляли няколко залпа по летището преди израелските бойни самолети да ги унищожат. Арабският легион беше изоставил тази позиция, както и всички останали по Западния бряг на Йордан. Днес тя нямаше военно значение, защото бе дълбоко в границите на Израел. Нямаше ги бункерите от двете страни на ничията земя, нямаше ги километрите бодлива тел, която ги разделяше. И най-важно: нямаше ги израелските гранични патрули.