10.
На хълма цареше тишина, нарушавана единствено от охлаждащите се четири двигателя „Ролс Ройс Олимпъс“. Със счупения си преден колесник и заровен в пръста нос, огромния бял самолет приличаше на гордо създание, повалено на колене. За миг времето като че ли спря. Някъде колебливо пропя нощна птица, после се разнесоха звуците на незнайни нощни животни.
Яков Хауснер знаеше, че животът, бъдещето им и навярно бъдещето на цялата им нация зависи от следващите няколко минути. Ако палестинците им нанесяха решителна атака, щеше да е свършено с всичките им смели приказки за съпротива. Той се огледа. Под слабата светлина забеляза хора, които безцелно се мотаеха около конкорда. Някои, предполагаше Давид, все още бяха в шок от катастрофата. Никой не знаеше какво да прави. Актьорите бяха готови, ала нямаха сценарий. Хауснер реши да напише такъв в движение, но му се щеше Добкин и Бург да са наблизо, за да му помагат.
Той взе пушката от Брин и погледна през телескопичния мерник. Тримата араби лежаха сред скалите, където бяха паднали. Край тях се виждаха поне два автомата АК-47. Ако успееше да ги вземе, блъфът им нямаше да е толкова отчаян.
Хауснер се обърна към Натан.
— Отивам долу за онези калашници. Покривай ме. — После му върна пушката и извади своя „Смит & Уесън“.
Моше Каплан го настигна.
— Дезертираш ли вече?
— Ако ще идваш с мен — прошепна Яков, — пази тишина и не се изправяй. — Бе забелязал, че пистолетът на Каплан е със заглушител.
Двамата се придвижиха напред, като притичваха от скала до скала и се прикриваха взаимно. Хауснер видя, че онова, което е взел за камъни, всъщност са големи парчета суха глина и пръст, очевидно отчупили се от склона. Движенията му предизвикваха нови свличания. Врагът трудно можеше да атакува нагоре, ако трябваше да избягва куршуми сред подвижната глина и пясък.
Брин наблюдаваше с мерника за нощна стрелба от хребета на хълма. Палестинците се прегрупираха край камионите на половин километър надолу по склона. Той познаваше стила им. Ако ги изненадаха, те си плюеха на петите. После идваха срамът и взаимните обвинения. След това яростта им постепенно се разгаряше и събираха кураж. Когато възбудата им достигнеше съответното равнище, нанасяха удар и тогава можеха да действат с невероятна решителност. Сега от тълпата се отделиха двайсетина души и отново закрачиха нагоре. Някой взе нещо от един от камионите. Три сгъваеми носилки. Връщаха се за труповете.
Хауснер не различаваше почти нищо в мрака. Опитваше се да се движи по права линия. Телата трябваше да са близо до геологично образувание, което приличаше на корабно платно. Той се втренчи в очертанията на терена, ала знаеше, че от земята сигурно изглежда различно, затова приложи изпитания метод за нощно виждане — къси движения на главата и използване на периферно зрение. Започваше да губи ориентация в непознатата местност.
Докато се спускаше по склона, Яков се чудеше какво правят другите при самолета. Надяваше се Брин да е съобщил на всички, които имаха оръжие, къде е отишъл. Замисли се за огнената им мощ. Петимата му мъже горе имаха „Смит & Уесън“, Натан беше с M-14. „Узито“ бе в някой друг, навярно в Йошуа Рубин. Предполагаше, че на борда е имало много други пистолети, но те не бяха предвидени за стрелба на разстояние над двайсетина метра. Автоматът и пушката бяха единствената им надежда, но щом патроните им свършеха, щеше да настъпи краят. Изходът бяха онези АК-47. Ако имаха достатъчно муниции, можеха да устоят на хълма цял ден. Но Хауснер вече се съмняваше, че ще успее да открие труповете в този неравен ерозирал терен.