Чу някакъв звук и се закова на място.
— Тук съм — изпъшка някой на арабски. — Насам.
— Идвам — също на арабски прошепна Яков. Надяваше се, че акцентът му няма да го издаде. — Идвам.
— Ранен съм — каза арабинът.
— Идвам — повтори Хауснер.
Пропълзя през малко дере и се озова пред открито пространство, в средата на което се издигаше напомнящото на корабно платно образувание. Под светлината на току-що изгрялата луна се виждаха три тела. Един от проснатите на земята мъже стискаше в ръцете си калашник. Яков изруга под нос.
Каплан се приближи до него и прошепна в ухото му:
— Нека го очистя аз. Със заглушител съм.
Хауснер поклати глава.
— Прекалено е далече. — Ако Моше не го убиеше с първия изстрел, раненият щеше да им отвърне с калашника. — Аз ще го направя.
Той си свали вратовръзката и сакото, извади синята си риза от панталоните си и разкопча горните копчета. После откъсна бялата копринена подплата на сакото, уви я на главата си като кефия и запълзя към арабина.
Каплан вдигна ударника на пистолета си и приклекна в сянката на скалите.
Брин наблюдаваше изкачващите се по склона палестинци. Вече бяха на по-малко от сто метра от мястото, на което за последен път бе видял Хауснер и Каплан. Този път арабите не бяха лесни мишени, а се прикриваха като опитни пехотинци. Натан потърси през мерника шефа си и видя мъж, който пълзеше сред малки могилки. Носеше кефия.
— Тук съм — прошепна Хауснер.
Раненият арабин присви очи в мрака.
Яков запълзя още по-бързо.
Брин следеше арабина с малко странната кефия, който се промъкваше напред като гущер. Сега забеляза и ранения, към когото се приближаваше мъжът. Трябва да беше онзи, когото не бе успял да убие. Той насочи пушката към другия и леко натисна спусъка. Колебаеше се. Имаше нещо подло в това да очисти човек, който рискува живота си, за да спаси ранен другар. Взе компромисно решение. Щеше да застреля пълзящия, но не и ранения. Нямаше представа с какво тази нелогична постъпка ще задоволи бога или боговете на войната, които поставяха хората в такива ситуации. Знаеше само, че е важно да се опитва да играе честно. Отново бързо огледа склона. От Хауснер и Каплан нямаше и следа. Арабите бяха на по-малко от петдесет метра от ранения, ала продължаваха да се крият сред скалите. Брин се прицели в пълзящия мъж.
— Всичко е наред — прошепна Хауснер. Чуваше стъпките на хора, които се изкачваха по склона.
Раненият арабин се надигна на лакът, усмихна се измъчено, вгледа се в него, изненадано възкликна и вдигна автомата си. Хауснер се хвърли отгоре му.
Брин отпусна спусъка.
Арабинът отвори уста да извика. Хауснер напипа някаква тухла в праха и я стовари върху лицето му.
Каплан се затича през откритото пространство и взе калашниците на двамата убити араби, плюс няколко резервни пълнителя. Хауснер изтръгна автомата от ръцете на ранения.
Натан изчака първият арабин да излезе иззад скалите и стреля. Заглушителят глухо изтрака. Мъжът се строполи по гръб.
Хауснер и Каплан впериха очи към мястото, откъдето бяха чули шума на падащия човек, и видяха арабите на по-малко от двайсет метра от себе си.
Брин отново стреля и палестинците се пръснаха. На земята остана втори труп.
Яков подаде оръжието и мунициите на Моше и вдигна ранения на гръб. Двамата се затичаха нагоре по склона, като заобикаляха неравностите. Внезапно зад тях избухна канонада от автоматичен огън.
Каплан никога не би могъл да забрави характерното кухо тракане на АК-47 — като гърмене на китайски фойерверки. Кръвта му се вледени, когато чу свистенето край ушите си. На няколко пъти му се стори, че е улучен, ала това бяха само парчета пръст или рикоширали куршуми, горещи, но безопасни.
— Остави го! — той извика на Хауснер. Нямаше да успеят да избягат с арабина.
— Не — задъхано отвърна шефът му. — Трябва ни. Бягай напред.
— Как ли не! — Моше се обърна, насочи единия от автоматите и изстреля цял пълнител с трийсет патрона. От хребета на хълма се чуваше пукотът на пистолети „Смит & Уесън“. После се обади узито. Той се обърна и настигна Хауснер. Вече бяха на по-малко от петдесет метра от хребета. Отгоре се спуснаха неколцина мъже и един от тях пое арабина. Каплан се препъна и падна на земята, потен и изтощен. Някой му помогна да се изправи. Продължиха да тичат на зигзаг, около тях хвърчаха пръст и куршуми. Той забеляза Брин, който бавно се прицелваше и стреляше с ужасната си безшумна пушка. После усети, че нещо го улучва — не парче глина, а нещо изгарящо и смъртоносно — и изгуби съзнание.