Генералът спря.
— Единият е ранен в задника. И все още не сме видели на какво са способни останалите. Първите две атаки само ни изпитваха. Следващия път настъплението ще е тотално.
Хауснер се обърна и продължи напред.
Добкин го настигна и го потупа по гърба.
— Добре, разбирам те. Но ти вече изкупи вината си, Яков, и едва не загина. Сега се успокой. Предстоят ни тежки часове.
— По-скоро дни, струва ми се.
— Няма начин. Ще издържим най-много до утре вечер. Макар че се съмнявам.
— Дотогава може да не ни спасят.
Добкин кимна.
— Прав си. По това време на годината тук е най-лошо. Пролетното покачване на водите прави района почти недостъпен. Туристическият сезон започва след месец. Ако Бекер не успее да се свърже с някого по радиостанцията, има вероятност да изминат дни преди да ни открият.
— Смяташ ли, че иракчаните ще се опитат да ни помогнат?
— Кой знае? Арабите са способни на невероятно благородство и ужасно коварство — и това само в рамките на един ден.
Хауснер кимна.
— Мисля, че те наистина искат мирната конференция да завърши с успех. Ако Багдад открие, че сме тук, може би бихме могли да очакваме помощ.
Добкин махна с ръка.
— Нищо не е сигурно. Възможно е мирът вече да е изгубен. Но аз не съм политик. От военна гледна точка ще име трудно да ни помогнат на този терен.
Яков спря. Бяха съвсем близо до конкорда и можеха да ги чуят, така че той сниши глас.
— Защо?
— Ами, според последните ни разузнавателни сведения, иракчаните почти не разполагат с хеликоптери. Десантните им части са още по-малко и нямат бойни машини, които да могат да преминават през вода. Добре са подготвени за бойни действия в пустинята, но през този сезон между Тигър и Ефрат е пълно с блата и тресавища. Много армии са намирали гибелта си в Месопотамия през пролетта.
— Ами обикновената лека пехота?
Добкин кимна.
— Да. С лека пехота биха могли да стигнат дотук. Но това ще отнеме много време. Малко по на юг има едно градче, Хила, обаче не зная дали там поддържат гарнизон и дали изобщо са в състояние да се изправят срещу палестинците.
— Предлагам да не го споделяме с другите.
— Това е строго секретна военна тайна. Ще ти издам още една. Цели части от иракската армия са съставени от експулсирани палестинци. Не ми се ще да съм на мястото на иракски командир, който ще трябва да изпита верността им, като ги прати да се бият със собствените им сънародници. Но трябва да поддържаме бойния дух на останалите, така че и това не е за техните уши.
Добкин и Хауснер закрачиха към конкорда и спряха до носа му. На няколко метра оттам се издигаше постройката, в която едва не се бяха блъснали. Приличаше на разрушен овчарски заслон, но стените й не бяха каменни, както отначало си бе помислил Яков, а от печени тухли. Месопотамските печени тухли. Палмите отчасти я покриваха. Хауснер забеляза, че много напомня на овчарските колиби в Израел и навярно в целия Близък изток. Безвременен паметник на най-самотната професия на света. Връзка със света на Авраам. През съборената стена видя, че вътре са се събрали неколцина мъже и жени. Съвещанието на външния министър.
В мрака се разнесе някакъв звук и той се обърна натам. Повечето пътници стояха под дясното крило на самолета. Рави Хаим Левин с малко закъснение започваше службите за шабат. Хауснер различи ниския силует на Яков Лайбер, подкрепян от другите двама стюарди.
Под корпуса нещо се раздвижи. От счупения колесник внезапно се спусна Питър Кан. Държеше фенерче, което бързо изключи.
Добкин се приближи до него.
— Как е?
— Зле.
— Кое е зле? — попита Хауснер.
Кан вдигна поглед към него и се усмихна.
— Това беше страхотна постъпка, господин Хауснер.
— Кое е зле?
— Помощното запалващо устройство. Повредило се е при счупването на колесника.
— И какво от това? Да не би да отлитаме?
Бордовият инженер сбърчи лице.
— Не. Но на дъното на два от страничните резервоари са останали неколкостотин литра гориво. Ако можехме да включим устройството, щяхме да сме в състояние да запалим генераторите и да продължим да излъчваме сигнали за помощ. Батериите няма да са вечни.
Хауснер кимна. За тях вечността можеше да е въпрос на часове, така че и батериите им бяха достатъчни.
— Къде е капитанът?
— В пилотската кабина.
Яков погледна нагоре към наклонения нос. През стъклото се процеждаше зеленикава светлина. Успя да различи силуета на Бекер.