— Отивам да поговоря с него.
— Външният министър иска да приказва с теб.
— По-късно.
— Боя се, че трябва да настоя.
Последва продължително мълчание. Хауснер вдигна очи към кабината, после отново погледна към колибата.
— В ръчния си багаж нося досие на Ахмед Риш с отпечатъците и психологическия му профил — каза Яков. — Искам да го взема.
Генералът се поколеба.
— Хм, всъщност… — И внезапно смаяно възкликна: — Защо го носиш със себе си, по дяволите?
— Предчувствие.
— Впечатлен съм, Яков. Наистина. Добре. Те ще искат да го видят, разбира се.
Хауснер се покатери върху крилото и се насочи към аварийния изход.
Вътре беше тъмно, но през вратата на пилотската кабина проникваше зловеща зелена светлина. Надписите за предпазните колани и забрана на пушенето все още светеха, махометърът също работеше. Дисплеят показваше 0.00. Нямаше никого. Миришеше на изгоряло самолетно гориво. Навсякъде се валяха лични вещи, одеяла и възглавници. Хауснер чу ясния глас на рави Левин през разбитата херметична стена.
Влезе в наклонената пилотска кабина. Бекер настройваше радиостанцията. Носеше се електронно бръмчене и пращене на статично електричество. Мойсей Хес лежеше върху пулта си. Пилотът тихо говореше и Хауснер осъзна, че не вика за помощ, а се моли на мъртвия. Яков се прокашля.
— Давид.
Бекер го погледна за миг, после се върна към работата си.
Хауснер се приближи до седалките. Трупът го караше да се чувства неловко.
— Справи се блестящо.
Бекер продължи да настройва честотите, но не се опитваше да предаде сигнал.
Яков пристъпи още по-близо, случайно докосна с крак Хес и бързо отстъпи. Ако питаха него, незабавно щеше да изгори тялото. Но знаеше, че равинът няма да го позволи на шабат. Освен ако той или някой друг не успееше да докаже, че се налага да го направят поради здравословни причини. Иначе нямаше да го погребат до залез-слънце.
— Ще го изнеса оттук, Давид.
— Няма значение. — Кабината се изпълни с висок вой. Бекер изруга и изключи радиостанцията, после спря и аварийното захранване. Слабата светлина угасна и през прозорците проникнаха лунни лъчи. — Копелето продължава да ни заглушава. От мястото си не се справя много добре, но се опитва.
— Каква е вероятността да се свържем с някого?
— Кой знае? — Пилотът се отпусна назад, запали цигара, погледна навън, после отново се обърна към Хауснер. — Високочестотната радиостанция изглежда безвъзвратно повредена. Трябваше да се очаква. Тя е изключително чувствително устройство. Ако я поправим, теоретично ще сме в състояние да установим контакт с всяко място на света. В зависимост от атмосферните условия, разбира се. Обикновената радиостанция работи добре и в момента предавам на сто двайсет и едно цяло и пет мегахерца — международната честота за бедствия. Освен това излъчвам и следя последната ни честота на „Ел Ал“. Но не чувам нищо и никой не ми отговаря.
— Защо?
— Хм, защото тази радиостанция работи само при пряка видимост. Не съм поглеждал навън, но предполагам, че наоколо има хълмове, които са по-високи от този.
— Така е.
— Пък и батериите не са толкова мощни, колкото генератора. И не забравяй, че Риш смущава всички честоти с широковълновия си предавател, а двигателите на лиъра не са повредени. — Бекер бавно издиша дима от цигарата си. — Това е.
— Добре. — Хауснер погледна през предното стъкло. В овчарската колиба под тях се движеха хора. — Но навярно няма да е трудно да се свържем с друг самолет във въздуха. Нали?
— Да. Само че къде е този друг самолет?
Хауснер забеляза на пулта окървавената тухла, която бе убила Хес. Под зелената светлина на уредите различи отпечатаните по нея древни знаци. Не можеше да чете клинопис, но беше сигурен, че надписът е същият като по повечето вавилонски тухли: „Навуходоносор, цар на Вавилон, син на Набополасар, цар на Вавилон“. Тухлата изглеждаше абсолютно нелепо в кабината на свръхзвуковия самолет. Яков извърна очи.
— Ще пратя някого на крилото да следи за самолети.
— Добра идея. — Бекер дълго гледа мъртвия Хес, после отново се обърна към Хауснер. — Кан се опитва да поправи помощното запалващо устройство.
— Видях го. Казва, че повредата била сериозна. Колко време ще издържат батериите?
— Трудно може да се прецени. Всеки път, щом излъча сигнал, радиостанцията хаби адски много ток. Батериите са никелово-кадмиеви. Добри са, но няма да предупредят, че са на изчерпване.