Нито преди, нито след това не беше изпитвал такова отчаяние. Онзи юнски ден на 1967 година бе далеч по-ужасен от раздялата през 1948-а. Но оттогава беше изминало много време. Сега той щеше да закусва с другия делегат на конференцията на ООН в Ню Иорк, за да обсъдят условията за сключване на мира.
По улицата около него се движеха сенки. Знаеше, че идването му тук е грешка. Но вълнението и очакването на срещата с Мириам Бернщайн и заминаването за Ню Йорк бяха притъпили предпазливостта му. Бе се срамувал да й предложи да се видят след изгрев-слънце. Не можеше да я обвинява, че не е проявила разбиране. Тя просто не познаваше ужаса, с който Джабари живееше от трийсет години.
Хамсинът носеше боклуци по паважа на площада. Този вятър не духаше на пристъпи, а постоянно, като че ли някой е оставил отворена вратата на доменна пещ. Той виеше из града и всяко препятствие играеше ролята на духов инструмент, издавайки звуци с различна височина, сила и тембър. И караше човек да се чувства неспокоен.
От сянката на сградата оттатък улицата се появиха трима души и закрачиха към него. Носеха пушки. Ако бяха патрул, щеше да ги помоли да постоят при него. А ако не бяха… Той стисна малката никелирана берета в джоба си. Знаеше, че може да застреля поне един от тях.
Сабах Хабани помогна на другите трима палестинци да изтърколят тежкия камък. Изпод него се разбягаха гущери. Отдолу имаше дупка с ширина малко повече от 120 милиметра. Хабани извади от отвора топка намаслени парцали, бръкна вътре и опипа с ръка. По китката му полази стоножка.
— В добро състояние е. Няма ръжда. — Палестинецът избърса мазните си пръсти в широкия си панталон и погледна малката, невинна наглед дупка.
Това беше стар партизански номер, измислен от Виетконг3 и предаден на другите армии на нощта. В голяма яма се поставя минохвъргачна тръба. Неколцина мъже я държат, докато други пускат мините в дулото й. Накрая една от тях улучва целта: самолетна писта, укрепление или гараж. Стрелбата престава. Отбелязват се наклонът, отклонението и обхватът. Около тръбата бързо се натрупват камъни и пръст. Дулото се покрива с камък. Мъжете избягват. Следващия път, когато се наложи да стрелят — след ден, седмица или десет години — само трябва да разкопаят вече насоченото дуло. Няма нужда да носят тежките допълнителни принадлежности на голямата минохвъргачка. Няма нужда от планшети, компас и карти. Оръжието лежи заровено и чака само да пуснат мините в дулото му.
Хората на Хабани щяха да изстрелят по четири заряда и после да скрият отвора с камъни. И да избягат.
Той взе парцал, напоен с разтворител, бръкна в дългата тръба и я избърса отвътре. Дали през 1967-а наистина се бяха прицелили точно? Дали мините се бяха запазили в изправност? Дали по траекторията им не бяха пораснали дървета?
По парцала бяха останали мъртви насекоми, влага и едва забележими следи от ръжда. Съвсем скоро щеше да получи отговор на всичките си въпроси.
— Ричардсън. — Гласът прозвуча приглушено, но Ласков незабавно отключи.
Мириам Бернщайн скочи гола от леглото, облегна се на касата на вратата в позата на парижка жрица на любовта до уличен стълб и се усмихна прелъстително. На Ласков не му бе до шеги. Той бавно отвори външната врата. Американският военновъздушен аташе Том Ричардсън влезе в момента, в който Теди чу затварянето на вратата на спалнята. Той погледна към лицето на новодошлия. Дали я беше видял? Не можеше да прецени.
— По работа ли идваш?
Ричардсън разпери ръце.
— В пълна униформа съм, а слънцето още не е изгряло.
Високият рус млад офицер бе избран на този пост повече заради способността си да очарова, отколкото да пилотира самолет. Дипломат в униформа.
— Това не отговаря на въпроса ми.
— Защо си напъхал това желязо в панталона си? Даже във Вашингтон не посрещаме гости така.
— А би трябвало. Е, сядай. Кафе?
— Да.
Теди влезе в малкия кухненски бокс.
— Турско, италианско, американско или израелско?
— Американско.
— Имам само израелско, при това нес.
Ричардсън седна на един от фотьойлите.
— Пак ли започва един от онези дни?
— Нима винаги не е така?
— Вникни в духа на нещата, Ласков. Скоро ще настъпи мир.
— Възможно е. — Той постави чайника на единствения газов котлон. Зад стената се чу плисък на душ.
Американецът погледна към затворената врата на банята.
— Преча ли? Да не сключваш сепаративен мир със сестрата на някое местно арабче? — Той се засмя, после сериозно попита: — Мога ли да говоря свободно?
3
Комунистическа партизанска армия, действала в Южен Виетнам по време на Виетнамската война. — Б.пр.