— Извинявай, генерале.
— Добре. — Ласков се изправи, вдигна телефона, към който беше монтиран скрамблер, и набра номера на Цитаделата, щаба на Израелските военновъздушни сили.
— Свържете ме с E-2D.
Ричардсън зачака. E-2D „Хоукай“ бе най-новата самолетна радарна система на „Груман“. Сложните електронни инсталации на борда можеха да засичат, проследяват и класифицират от разстояние потенциални противници или приятели по суша, море и въздух с непостижима до този момент точност. Информацията се въвеждаше в компютърна банка и се предаваше на военновъздушните сили, гражданския въздушен трафик и разузнаването. Системата притежаваше и способности за електронно заблуждаване на врага. Израел разполагаше с три такива самолета и единият от тях постоянно се намираше във въздуха.
Ласков затвори слушалката.
— Забелязали ли са нещо? — попита Ричардсън.
— Четири „Миг-25“. Навярно египетски. Маневри, предполагам. И разузнавателен самолет в стратосферата. Вероятно руски.
Американецът кимна.
Докато Ласков правеше нескафе, двамата обсъдиха техническите подробности. Водата в банята престана да тече.
— С четиринайсетките ли ще ги ескортирате?
— Разбира се. — F-14 „Томкат“ на „Груман“ бе най-добрият изтребител в света. Но „Миг-25“ не му отстъпваше. Зависеше от пилотите. Ласков имаше ескадрила от дванайсет F-14, които бяха стрували на Израел по осемнайсет милиона долара единия. В момента се намираха във военния сектор на аерогара Лод.
— И ти ли ще летиш?
— Естествено.
— Защо не отстъпиш място на по-младите?
— Защо не се разкараш?
Ричардсън се засмя.
— Докъде ще ги придружите?
— Колкото може по-надалече. — Теди отиде до прозореца и погледна към събуждащия се град. — Без бомби и ракети въздух-земя в такъв ден би трябвало да успеем да ги изведем от Царството на исляма, в случай че днес на някого му хрумнат щури идеи.
— Не и извън територията на Либия, Тунис, Мароко и Алжир. Виж, ако решите да продължите чак дотам, можете да кацнете в нашата база на Сицилия. А ако искате, можем да ви презаредим във въздуха.
Ласков се усмихна. Американците бяха страхотни, освен когато панически се опитваха на всяка цена да спасят мира.
— Няма да пресекат цяло Средиземно море. В последния момент конкордите ще поискат промяна на курса и ще стигнат до Италия. Получихме специално разрешение да минат със свръхзвукова скорост над Апенинския полуостров и Франция. Ще се разделим на изток от Сицилия. Ще ти дам координатите и ако решите, четиринайсетките от вашия самолетоносач могат да ги поемат оттам. Но мисля, че е излишно. Не забравяй, че са адски бързи. А и когато ги оставим, вече ще са далеч от арабските и руските бази.
Ричардсън се протегна.
— Очакваш ли някакви неприятности? Според нашето разузнаване всичко е наред.
— Тук винаги очакваме неприятности. Но честно казано, не. Просто сме предпазливи. С конкордите ще пътуват много важни личности. А и залагаме всичко. Всичко. Трябва само някой побъркан да прецака нещата.
Американецът кимна.
— Как е охраната на земята?
— Това е проблем на шефа на сигурността. Аз съм обикновен пилот. Ако ония смешни самолети успеят да излетят, ще ги придружим до ада и обратно, без да позволим да получат и драскотина. За останалото не зная.
Ричардсън се засмя.
— Аз също. Между другото, какво ще носиш, освен автоматичния си колт?
— Обичайната железария за смърт и унищожение. По два „Сайдуиндъра“ и „Спароу“, и шест „Финикса“.
Полковникът се замисли. Ракетите „Сайдуиндър“ бяха много точни на разстояние от пет до осем километра, „Спароу“ — от шестнайсет до петдесет и шест. Произведените от „Хюс“ ракети „Финикс“ с обсег от петдесет и шест до сто и шейсет километра бяха предназначени да улучат „Миг-25“ преди да успее да се приближи за пряка схватка.
— Послушай съвета ми, Ласков. На височината, на която ще летят конкордите, няма опасност от нищо друго, освен от „Мигове“. Остави двайсетмилиметровите картечници. Тежат деветстотин и петдесет килограма. „Сайдуиндърите“ са ти достатъчни. Правили сме компютърна симулация.
Теди прокара ръка през косата си.
— Може би. Ще ги запазя в случай, че ми се прище да сваля някой разузнавателен самолет.
Ричардсън се усмихна.
— Ще стреляш по невъоръжен самолет в международно въздушно пространство, така ли? — Говореше тихо, сякаш наблизо има някой, който не бива да ги чуе. — Каква ще е тактическата ви честота и позивната ви?