— Да.
— Елена се отпуска, започна да работи с удоволствие. Ако кара така, пред нея има бъдеще.
— Забелязвам промени — Каров сложи ръката си на рамото му. — При мен дойде Стив. Не бях го виждал цяла година. Напреднал, елегантен. Знаеш ли, че е женен за Зоя?
— Да.
— Живеят светски!
Антон се усмихна. Когато мислеше после, Каров беше склонен да нарече усмивката му горчива.
— Каза ли ти, че Зоя е любовница на главния му редактор?
— Глупости!
— Твоят Стив е сводник на жена си!
На петнадесети юни Вера Манолова роди син. Нарече го Асен. Велин не проговори на жена си повече от шест месеца, но накрая все пак клекна.
— И Велин започна да остарява! — каза Вера.
— На живота трябва да се гледа с ирония — каза Велин.
Преди да тръгнат за морето, Каров заведе Валентин в Зоологическата градина. Хранеха маймуните с фъстъци, набързо обиколиха птиците, Валентин не изпитваше симпатия към пернатите, но когато застанаха пред клетката на лъва, Васил разпозна Борис Попов. Мъжът, който носеше малкото момиченце на раменете си, не можеше да бъде друг. Не искаше да среща човека, с който го свързваха толкова неприятни спомени.
— Василе! — гласът на Попов го препъна. Борис свали детето и го взе за ръка. — Бързаш ли?
— Не.
— Ела да почерпим хлапетата.
Влязоха във Виенската сладкарница. На Валентин му беше скучно с двегодишното момиченце, но се насили и прояви внимание. Когато откри, че е приятно на Каров, усилията започнаха да го радват.
— Къде е Мария? — попита Васил.
— Чакаме бебе. Дългите разходки я уморяват.
— Ела ми на гости! — Каров се изненада с каква лекота отправи поканата си към човека, който го изправи пред съда. — Децата ще играят, ще те запозная с жена ми.
— Нека роди. Разхождам малката, само и само да й дам възможност да се наспи.
— Рисуваш ли? — попита Каров.
Борис не отговори веднага. Отговорът му дойде в мига, когато Каров започна да мисли, че не е чул въпроса.
— Няма да рисувам! След толкова време спокойно мога да ти кажа. От онзи проект лъха бездарие, пошлост, безвкусица. Можеш ли да забравиш процеса?
— Отдавна съм го забравил.
— Тогава всичко е наред! — Попов извади портфейла си. — Виждал ли си някой от старите приятели?
— Не.
— Животът ни запрати във всички посоки. Поздрави жена си. Като влезем във форма, с удоволствие ще ви гостуваме.
— Кой беше този човек? — попита Валентин, когато Борис и дъщеря му слизаха по стълбите.
— Мой приятел! — беше отговорът.
— Тогава защо не е идва вкъщи?
Васил Каров се направи, че не е чул въпроса.
Заминаха за Созопол. Каров записа семейството си в стола на Съюза, нае квартира и курортът започна. След няколко дни се обособи компания от художници, артисти, няколко архитекти, заети с консервацията на града. Ширна се горещо сухо лято. Каров не носеше скицник, нито молив дори „Цялото време ще прекарам с тях!“ Когато аклиматизацията свърши и кожата на Валентин доби цвета на махагон, зае се да го учи да плува. Купиха плавници, шнорхел, маска. Отначало Елена идваше с тях, но скоро й омръзнаха плувните им занимания и започна да ходи на евиния плаж. След обяд Васил и Валентин отново се връщаха на брега, излежаваха се под чадърите, играеха на клечки, плуваха, изтягаха се под горещите реотани на слънчевите лъчи. Към пет часа се прибираха в квартирата Елена обикновено пиеше кафе при колегите си от другата страна на малкото тревно площадче. Васил къпеше малкия, правеше му сандвичи с чаша мляко и го оставяше да търси велосипедната си компания, а той лягаше в квартирата, четеше и чакаше да стане време за вечеря. В седем часа Елена прибираше Валентин и отиваха в стола. После малкият лягаше да спи, а те организираха дълги маси в някой от ресторантите. Така минаваше времето трета седмица.
Една сутрин Валентин поиска сладолед. Беше рано, още нямаше девет часа, Елена току-що беше отишла при евите, слънцето беше слабо, водата хладна. Сладолед се продаваше или в града, или от другата страна на шосето след евиния плаж, до пътеката, по която се слизаше на „Курнята“, местност, известна и като „Райския залив“. Прибраха багажа в чантата, излязоха на шосето и тръгнаха към „Курнята“. Изчакаха безкрайната опашка, купиха сладолед и когато тръгнаха да се връщат, Валентин го хвана за ръката.
— Мама!
Каров вдигна очи и видя Елена да излиза между лозята, естествена преграда на плажа, да притичва през шосето и да влиза в синьо жигули, спряло като сакато на половината в банкета. Шофьорът форсира колата, тръгна срещу тях. Когато се разминаваха, Елена го видя. Валентин продължаваше да стиска ръката му и да върви, извърнал глава назад.