— Господи, не бях аз. — каза задъхано Зийп-Р.
— ТИ ДА МЪЛЧИШ! Заради теб целия купол е с главата нагоре.
— Съжелявам. Аз…
— Съжелявам?! Какво е това, момче? Някоя дума, която си научил от невежите Творения извън купола, А?
Зийп-Р сви рамене. Не можеше да си спомни откъде думата беше влязла в главата му. Както и много други със съмнително значение: съмнение, грях, глад, жажда, тъга… Дълбоко в него ставаше нещо, което никой не можеше да обясни.
Проклятието се сбъдва! — изтръпна той.
— Трябваше да ме послушаш, момче. Трябваше да слушаш проклетите жреци. — изломоти Върховния. — Липсваше ли ти нещо в купола, а? Или искаш да заприличаш на творенията извън него — да израняваш ръцете си от работа за късче храна? — последва кратка пауза в която се чуваше единствено стърженето на светлината върху стените на купола. — И… няма ли кой най-сетне да ми донесе позлатените САНДАЛИ?!?
Зийп-Р прескочи една локва.
— А сега, господи, какво да правя?
— А?
— Как да се спасим от проклятието?
— Аз от’де да знам, бе нещастнико? Нямам си и понятие от глупостите на Творенията отвън. Хм… с тези обувки приличам на червената шапчица. — грубо изграчи той.
— А няма ли някой, който да знае, Върховни?
— Ммм? Да. Има такъв… богоподобен субект. Но не ми е позволено да произнасям името му на публично място. — върховният изфъфли глухо едно „Мдааа“ и се почеса по корема. — Той е низвергнат от Планината, тъй като беше използвал божествената си (е това е малко спорно) природа, за да наложи вето върху консумацията на алкохол. Сега вече не може да ни мъти водите.
— А друг, Върховни?
— ОБУЩАР! Трябва ми обущар! — изкрящя Върховният. — Оправяйте се както можете. — озъби се той по посока на Зийп-Р и затвори пролуката. След малко откъм страната на Божествената Планина се чуха глухи удари. В небето се издигна пушек, който прие формата на пробит ботуш и след малко изчезна.
Зийп-Р продължи да тича. Усещаше с всичките си сетива как проклятието го застигаше. Не можеше да се отърси от мисълта за приближаването му. Около него цареше хаос — всички животни, които притежаваха повече от един крак, бързаха да напуснат гората. И то бъразаха здравата.
Пролуката се открехна отново:
— Р или как ти беше там името…
— Зийп-Р, Върховни. — усмихна се момчето с окъсаните дрехи.
— Не ме прекъсвай Р! Хъм, хъм. Да! — промърмори Върховният. — Ако откриеш нещо или обущар ми свирни. Аз ще съм в офиса. Най-вече обущар!
… и се затвори.
Зийп-Р остана втрещен с поглед зареян в Божествената планина, но поглед който можеше да покори и мързелива крастава жаба. А сега накъде? — запита се не без основание той. — Трябваше да послушам жреците. За какво ми беше всичко това? — той се разрида и по бузите му потече лепкава влага. В измъчения му ум изклокочи още една нова дума, която Зийп-Р все още не знаеше какво означава (но много скоро щеше да научи). Тя се надигна в гърлото му, завъртя се върху големия му език и излезе със свистене навън.
— Сссълза…
Преди време
— Момче! — изрева старецът в синьото наметало и гласът му отекна глухо по стените на зикурата. Един гълъб се стресна и напусна дяланият камък, върху който седеше с явно, но и добре проявено, неудоволство.
— Проклети да сте! Триж проклети, дрисливи пернати… — изграчи жрецът и избърса лицето си. Явно притеснен от внезапното си избухване пред момчето, той погали брадата си и благо се усмихна.
— Е момче?
Зийп-Р, който още не можеше да схване на какво се дължи рязката промяна в държанието на стареца угоднически измуча. Но после бързо схвана накъде духа вятърът.
— Търся Първият Жрец. — произнесе сричка по сричка той, сякаш самата титла щеше да оправи нещата. — За светото причастие. Мммиранда ме изпраща. — продължи безцеремонно да лъже Зийп-Р.
— Нима? — жрецът повдигна учудено веждите си, което пък поразително заприлича на обреда „Изплашване на опърничавата“. — Е, как е тя? Моята кръщелница?
— Изпраща Ви много поздрави.
— Мдаа. А, как са родителите ти момче?
— Благодаря на боговете добре. — опита да се усмихна Зийп-Р, стараейки се да не поглежда към главата на стареца, чиито вежди бяха придобили вид на два подгонени червея.
— Добре, добре. — каза жрецът и се обърна с гръб. — Радвам се. А сега би ли бил така добър да оставиш „Книгата с Божествените Мъдрости и Откровения“ откъдето си я взел? А?