Ане-Мари Ведсьо Олесен — Придворната дама кн. 1
Действащи лица
ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ
Катерина Медичи— кралицата майка,
на практика регент на Франция
Шарл IX— син на Катерина, крал на Франция
Анри, херцог на Анжу— син на Катерина и
по-малък брат на Шарл
Лопитал— канцлер на Франция
Луи, принц на Конде— лидер на хугенотите
Колини— френски адмирал и лидер на хугенотите
Елеонор— съпругата на Конде
кардинал дьо Лорен— глава на католическия
род Дьо Гиз
Монморанси— конетабъл на Франция
Монморанси Младши— маршал, син на конетабъла
Амброаз Паре— хирург
Таван— управител на Бургундия
Монпенсие— граф и херцог
Монтескьо— гвардейски капитан
Първа част
септември 1567 година
Първа глава
23 септември 1567 година
Гледката беше възхитителна. Буйният кестеняв кон препускаше, обязден от млад човек, който — ако можеше да се съди по дрехите и меча му — беше заможен благородник. Но страничният наблюдател оставаше озадачен от дългите тъмни коси на ездача, който при по-внимателно вглеждане се оказваше красива млада жена. Страните й бяха поруменели, а в очите й се виждаше същата жар като у жребеца и двамата изглеждаха в пълна хармония. Септемврийското утро беше прохладно, слънцето светеше ярко и ездачката се разсмя, когато подкара коня в галоп. Далеч назад една кола с два коня безуспешно се опитваше да я настигне.
Мадлен дьо Мондидие беше настояла да язди до Руан сама. Тя отиваше на гости при леля си, а багажът й пътуваше в колата, с която я следваше старият прислужник Пиер. Беше го изпратил баща й, Еркюл дьо Мондидие, след като разбра, че няма да разубеди единствената си дъщеря да язди. Еркюл за пореден път се прокле, че толкова угажда на желанията й още от дете, че дори я беше научил да се фехтова. Нищо чудно, че Мадлен се възприемаше като мъж.
Стремглавото препускане я изпълваше с наслада. Летните горещини бяха отминали, въздухът беше свеж и бистър, а под яркото слънце, докъдето стигаше погледът, се простираха златножълтите поля на Пикардия. Дълго продължи галопът. От тялото на коня преминаваше в нейното и я изпълваше с еуфория. Беше свободна, щастлива.
Мадлен често се питаше как издържат връстничките й. Самата тя произлизаше от дребно аристократично семейство с малко имение в провинцията и в редките случаи, когато беше посещавала други благороднически семейства в градските им къщи в Амиен или в именията им, дамите седяха кротко с бродерии в ръце и в захлас обсъждаха последната мода в парижкия двор.
Тя не можеше да живее така и изпитваше презрение към подобна липса на страст и жажда за живот.
Когато наближи едно обрасло с дървета хълмче, Мадлен забави коня си и се обърна назад. Пиер и каретата не се виждаха, тя вдигна рамене и продължи напред в лек тръс.
Слънцето бавно се движеше по небето. Грееше топло и силно, а сянката на коня се смали и се скри под копитата му. Мадлен усети, че огладнява. Сети се за Пиер и за поръката на баща си да не се отделя от него. Беше му го обещала, безпокойството му беше напълно основателно сега, когато хугенотите се готвеха за битка, а и Пиер беше поел отговорност за нея. Най-добре да намери някоя гостилница и да го изчака да я настигне. Тъкмо ще хапне нещо междувременно. Може би в Абанкур? Макар че, доколкото си спомняше, Абанкур е съвсем малко градче и изборът вероятно ще е ограничен.
Самотен облак мина пред слънцето и хвърли копринена сянка върху жълтите стърнища. До Абанкур едва ли оставаше много, макар че нивите наоколо сякаш нямаха край. Пусто и празно, и ни един човек, когото да пита за пътя.
В този момент Мадлен забеляза редица тополи в далечината напред. А това там зад тях не е ли някаква сграда? Тя пришпори коня си. Точно така, зад редицата дървета се появи самотна къща с дървени греди. В иначе запуснатия двор имаше и конюшня. Но над вратата се люлееше табела с нарисувана дива свиня, която танцува на задните си крака, а Мадлен разчете и обрулените от вятъра и дъжда букви — „Веселият глиган“.
Тя влезе в двора и слезе от коня си.
По-отблизо видът на кръчмата можеше да се нарече всякак, но не и весел. Прорасли катерливи рози покриваха по-голямата част от стената, а там, където тухлите се виждаха, личаха и пукнатините и процепите в тях. Капаците висяха накриво пред залостените прозорци, а на таванските прозорчета съвсем липсваха.