— И кой Ви е дал тези заповеди? — попита Мадлен остро.
В същия момент се чу приближаването на галопиращ кон.
Яздеше го висок, внушителен мъж.
— Какъв е проблемът? — Гласът му беше дълбок и приятен.
— Пречат ни да продължим пътуването си. — Мадлен погледна новодошлия гневно и нямаше как да не забележи впечатляващото му излъчване. Мъжествен и самоуверен.
Беше между трийсет и пет и четиридесетгодишен. Висок и строен, светлокестенявите му коси бяха небрежно събрани в плитчица на тила, а фини бръчици обрамчваха очите му, което придаваше на лицето му нотка авторитет, натрупан с опита. Погледът му беше спокоен и мъжът излъчваше сила, която естествено предизвикваше уважението на околните. Все пак очите му светнаха игриво, когато видя младата жена с живия поглед, която така смело се противопоставяше на въоръжените му мъже.
— Предполагам, че пътувате към замъка, мадмоазел? — каза той и й се усмихна обезоръжаващо.
Мадлен нямаше как да не отговори на усмивката му.
— Леля ми, графиня Дьо Карон, ме изпрати, защото се опасява, че у дома предстоят безредици.
Той кимна замислено.
— Воювал съм рамо до рамо с граф Дьо Карон при Мец. Беше храбър мъж.
За момент й се стори отнесен и натъжен, после веселият блясък се върна в очите му и той с широк размах свали шапката си и се поклони на Мадлен.
— На такава красива дама като Вас, мадмоазел, мястото й наистина е в двора, а не насред пътя, задържана от банда груби наемници. С нетърпение ще очаквам да се срещнем отново при по-приятни обстоятелства.
След това той даде знак на хората си да пропуснат каретата и кочияшът подкара конете напред.
Катерина Медичи прочете писмото два пъти.
— Скъпата ми графиня — промърмори тя сама на себе си. — Как ли я кара? — После заповяда да въведат младата жена при нея.
Мадлен влезе с бързи стъпки, но сърцето й заби учестено, когато най-сетне се озова лице в лице със самата кралица.
Неведнъж беше репетирала историята си наум, за да не звучи като неуко селско момиченце. Ситуацията беше твърде сериозна, за да показва слабост. Щеше да се справи. Тя се вгледа любопитно в кралицата.
Катерина седеше зад писалището си. Пред нея стоеше една много красива млада жена, малко старомодно облечена. Сияйните й сини очи разкриваха богат вътрешен свят, а румените й страни говореха за физическа сила.
— Прочетох, че графиня Дьо Карон Ви препоръчва, мадмоазел Мондидие. Освен това тя пише, че сте преживели нещо, което искате да сведете до знанието ми. Разкажете какво Ви се е случило.
Поканата прозвуча изненадващо директно, Мадлен се беше опасявала, че предстои размяна на елегантни любезности. Тя започна разказа си, в началото с леко колеблив глас, по скоро историята потръгна, гласът й стана по-сигурен и тя спокойно отговори на погледа на кралицата. Разказа всичко, за язденето, за мъжете, разговора, убийството. Имаше нужда най-сетне да каже всичко на глас, да може да сподели с някого целия ужас от преживяното. Гласът й се задави от плач, когато разказа за стария Пиер, но тя го преодоля и продължи уверено.
През цялото време Катерина наблюдаваше младата жена с нарастващ интерес. Голям потенциал се виждаше в това интелигентно и смело момиче, потенциал, който тя определено можеше да използва. Но сега трябваше да се съсредоточи върху историята, защото тя се беше оказала по-страшна от най-страшните й очаквания. Пълният размер на подлия план й ставаше все по-ясен, а с него растеше и гневът й.
— Значи към един от мъжете са се обърнали с титлата „адмирал“?
— Да, мадам.
— Колини — промърмори кралицата, — а аз разчитах на него. А предателят, този с връзки в двора?
— Неговото име не беше споменато, мадам.
Катерина се замисли. Описанието на мъжа не й говореше нищо.
— Днес е 25 септември. Ако съм разбрала правилно, Вие сте чули този разговор преди два дни, значи на 23 септември, а ако са планирали да ударят по време на ловния излет пет дни по-късно, това прави 28 септември?
— Да, мадам.
— И в същото време на път за Лани пътува по-малка армия от хугеноти?
— Да, мадам.
Катерина позвъни. Появи се един прислужник.
— Помолете канцлер Лопитал да дойде незабавно. — Кралицата се обърна към Мадлен. — Останете тук, за да разкажете същото и на канцлера. Предполагам, че пътуването Ви от Руан насам е минало безпроблемно?
Мадлен почти беше забравила епизода на път от дома на леля си. Беше предположила, че това са кралски войници, които охраняват пътя към двореца. Все пак водачът им беше споменал, че разчита да я види отново при по-благоприятни обстоятелства.