Загребване, вдигане, връщане, плясък…
Прерязаните гърла — това беше действителността. Кръвта, която бликаше на все по-слаби тласъци от гърлото на Пиер, фанатиците, които убиваха бащи, приятелите предатели и предателските куршуми. Убиецът Монтескьо, който беше застрелял доскорошния си съучастник Луи и искаше при първа възможност да убие и нея. Колко наивна е била.
Загребвате, вдигане, връщане, плясък…
Гребеше в такт с думите, стараеше се да се концентрира върху безсмислените повторения, за да държи настрана мислите и чувствата, студа и болката, както тази в ръцете, така и тази вътре в нея. Колко е била доверчива, как беше повярвала, че Катерина Медичи безкористно, от чиста симпатия, беше разрешила връзката й с врага. Кралицата беше скрила стремежа си към властта зад фасадата на приятелството, беше оплела Мадлен в мрежа от възхищение и копнеж, след което безскрупулно я беше използвала. Поведението на адмирала спрямо нея поне беше по-честно. Не, за това не, точно за това не трябваше да мисли, от това пред очите й причерняваше. Той беше зъл, но честен. Зъл. Ако искаше да оцелее, Мадлен трябваше да се научи на двуличие и преструвки, да се научи да използва жестокостта както всички останали.
Пръстите й бяха вкочанени, вече едва държеше греблата.
Монтескьо. Дължеше го на Луи. На Луи, на Беатрис, на Пиер. И преди всичко го дължеше на самата себе си. Монтескьо никога вече нямаше да навреди нито на нея, нито на някой друг, тя щеше да се погрижи за това. Щеше да се погрижи, както той се беше погрижил за себе си. Както всеки се грижеше сам за себе си. Чрез лъжи и кръв. Предателството винаги печелеше.
Мадлен горчиво се усмихна и насочи лодката към брега. Вече виждаше заревото от лагерните огньове.
— Вижте какво си намерих! — Войникът се смееше, извил ръката на Мадлен зад гърба й. Беше едър и силен, огромната му длан обгръщаше китката й в желязна хватка. Бутна я към другаря си — малко по-дребен и строен мъж с черна, проскубана брада.
Вторият войник смъкна сивата качулка и изумен се втренчи в жената. После на лицето му се разля широка усмивка.
— Не е лоша фустата! Тая нощ няма да ни е трудно да останем будни до края на поста.
Двамата мъже се спогледаха и се ухилиха.
— Пуснете ме! — Мадлен се опита да се отскубне, но войникът изви ръката й още по-силно и тя простена от болка.
— Тя можела и да говори! — Чернобрадият се приближи току в лицето й. — Но устата може да се ползва за по-хубави работи.
Той хвана лицето й с мръсната си ръка, стисна бузите й към стегнатата челюст. Така я принуди да отвори уста и бързо пъхна езика си вътре.
Гнила смрад удари ноздрите й и на Мадлен й призля.
— Е, е, аз я намерих! — Едрият я дръпна. — На теб ще ти я оставя после. Първо е мой ред.
Той я завъртя, без да отслабва хватката си и тя се озова притисната към него като в прегръдка. Усети как растящият му член опира корема й.
— Аз я намерих — повтори той и грубо я хвърли на земята.
— Спрете! Пуснете ме! — Тя безуспешно се опита да се измъкне изпод тежкото тяло. Една ръка си проправи път под роклята й и опипа бедрото й. — Пуснете ме! — повтори тя отчаяно и заудря с ръце.
Мъжът шумно простена и се притисна към нея и тя усети болезнено отчетливо острите твърди камъни под наметката си. Не беше достатъчно силна, а не можеше да достигне камата си. Обзе я паника.
— Аз съм пратеница на кралицата, на Катерина Медичи… — каза тя отчаяно и забеляза, че при споменаването на това име мъжът застина. Затова побърза да продължи: — Кралицата майка ме прати тук с важно поръчение. Ако обичате, незабавно ме отведете при гвардейския капитан Монтескьо!
Лицето над нея я зяпаше с отворена уста. После тежкото тяло се изправи на колене.
— Кралицата — промърмори мъжът жално и вдигна поглед към другаря си, който стоеше отстрани и си търкаше чатала. — Дали говори истината?
На лицето на чернобрадия беше изписан гняв. Той погледна Мадлен, която се беше понадигнала и се подпираше на лакти, докато едрият войник все още висеше над нея.
— А така, откъде-накъде ще Ви вярваме? — попита я той кисело и дръпна ръка от чатала си.
— Да не би да ви приличам на някоя проста селянка? — възкликна Мадлен възмутена. — Да не ви изглеждам все едно идвам от близкото село да изкарам десетина-двайсет екю като обслужвам войници?! Какво си мислите вие? Може да увиснете на бесилото затова, че спирате пратеница на кралицата!