Мадлен бавно свали наметката си и я простря на земята до Монтескьо. После коленичи върху нея и хвана ръката му.
— Погледнете ме, мосю, и ми кажете — нима ме намирате противна? — Тя притвори клепачи и положи дланта му върху гърдите си.
Монтескьо гледаше коленичилата жена. По тила й се спускаха изящни къдрици, голите й рамене бяха красиво оформени, а червените, леко отворени устни сякаш нашепваха за огън, който едновременно поглъща и освобождава. Гръдта й беше мека и топла. Гореща тръпка мина през цялото му тяло и той усети как членът му се надига. Дълго време беше минало от последния път, когато беше с жена. Неволно протегна и другата си ръка към нея. После се опомни и рязко се отдръпна.
— Как сте влезли в Ла Рошел и как след това сте успели да избягате не само от затвора, но и от града? — Той я гледаше подозрително, но в натежалия му глас се долавяше надежда. — Изобщо какви доказателства имате за фантастичната си история?
Мадлен впери огнения си поглед в очите му. Без да каже и дума, посегна към ръката му, а когато усети съпротивата му, се усмихна и леко поклати глава, така че една от къдриците й се плъзна надолу по раменете й.
— Искате доказателства, така ли? — каза тя свенливо. — Елате да Ви ги покажа, дайте ми ръката си.
И отново я насочи към гърдите си. Той се подчини, като послушна кукла на конци, а тя насочи пръстите му надолу между гърдите си. Собствената й ръка здраво държеше неговата. Изведнъж тя рязко го дръпна надолу и се чу как роклята й се разкъса. Беше разпрана до корема и оголваше гърдите й.
— Ето го доказателството Ви — възкликна тя. — Вижте сам, господине!
И тя посочи дясната си гръд и двете червени следи.
— Тук еретиците забиха клещите си. О, това че съм жена не спря дяволските изчадия! Не проявиха никакво състрадание, никаква милост. Изтезаваха ме. — Тя положи ръката му върху голата си гръд. — Но Вие ще ми помогнете, нали? Вие ще отмъстите за противното им дело.
При вида на оголения й корем Монтескьо вече не можеше да се сдържа. Гърлото му се сви и му се зави свят. С глух стон се нахвърли върху нея, така че и двамата се стовариха върху наметката. Ръцете му опитаха да доразкъсат роклята й, но след като не успя, той обхвана гърдите й и ги стисна страстно, докато обсипваше червените устни с целувки.
— Ще Ви помогна — шепнеше задъхано той, — ще Ви помогна.
При тези думи Мадлен, която досега отговаряше на целувките му, се усмихна, но когато той понечи да я целуне отново, положи ръка върху устните му.
— Шшт, почакайте! Къде ни е умът? Първо трябва да отпратите стражите. Те са точно отвън, със сигурност чуват всичко.
Монтескьо бързо стана, пристъпи до входа на палатката и си показа главата навън.
— Можете да си вървите — чу го да казва. — Връщайте се на поста си. Вървете, казах!
Той се върна до импровизираното легло, което Мадлен беше постлала с наметката си. Тя се беше понадигнала и той с несръчна жар се опита отново да я накара да легне. Но тя го спря.
— Позволете ми да Ви се отплатя за Вашата отзивчивост — каза тя и протегна ръка, а по тялото на Монтескьо премина тръпка, когато Мадлен го погали по гърдите. — Свалете всичките си дрехи — продължи тя с тих шепот. — След това ще Ви покажа колко съм Ви благодарна.
Монтескьо отново се изправи и скоро късите панталони, дублетът и чорапите му бяха захвърлени на земята, а той остана както Господ го е създал и с видимо доказателство за гордата си мъжественост.
Мадлен го придърпа към себе си и между атаките на устните му го помоли да легне върху наметката й.
Той легна по гръб и с тихи стонове се отдаде на движенията на ръцете й. Забеляза как едната й ръка се плъзва нагоре към лицето му, върху очите, и разбрал поканата й, ги затвори.
Мадлен огледа голия мъж, проснат със затворени очи пред нея. Сърцето й заби по-бързо. Сега или никога. Тя продължи нежните движения с лявата си ръка, докато внимателно спускаше дясната към скритата кама. Търсещите й пръсти докоснаха ножницата на острието, тя я отвори и с бързо движение извади камата, така че ножницата остана в ботуша й. Погледна голия мъж, гърдите му, които се надигаха и спускаха — дом на жестокото му сърце.
Вдигна дясната ръка, готова да удари.
За един миг лявата й ръка забрави задачата си. Мъжът го усети, изненада се, излезе от омаята и отвори очи. В застиналата секунда преди удара погледите им се срещнаха и ужасът и отмъщението се срещнаха очи в очи.