После светът изригна във вихър от движения, болка и кръв.
Тя замахна с всички сили. Ножът се плъзна върху ребрата, а мъжът бесен посегна към ръката й, но тя бързо отново я вдигна и дланта му хвана острието, след което към лакътя му потече кръв. Той дръпна ръката си с вой.
Тя отново замахна. Този път ножът се плъзна в гръдния кош и остана там. Но мъжът скочи озверял и за момент тя пусна дръжката на камата. После я извади от тялото му, а след нея бликна струя кръв, която оплиска лицето й и очите й.
От устните й излезе ужасено възклицание, тя събра копринените поли на роклята си и с нотка на раздразнение избърса кръвта от очите си.
После погледна противника си.
Монтескьо дишаше тежко. Лявата му ръка лежеше върху раната в гърдите, от която кръвта изтичаше между пръстите му, а дясната му ръка беше просната до тялото в своя собствена кървава локва. По-голямата част от голото му тяло беше оплискана в кръв, а там, където кожата не беше обляна с червената течност, плътта му белееше неестествено бледа.
Мадлен се наведе над него. Все още държеше камата.
— Убиец. Вие сте застреляли Луи. Искахте да убиете и мен.
Тя се наведе още повече, докато почти допря лицето си до неговото.
Видя посинелите му устни да се свиват в злостна усмивка, а след това да се отварят — искаше да каже нещо. Вместо това го изненада пристъп на кашлица, след която започна да плюе кръв и още по-отчаяно да се мъчи да си поеме въздух. Лицето му придоби същия синкав цвят като устните му.
— Вие убихте стария слуга на баща ми — продължи с обвиненията Мадлен. — Вие прерязахте гърлото на Беатрис вместо моето, нали?! — Бутна го по рамото.
Кръвта се процеждаше от устата на Монтескьо разпенена, смесена със слюнка, но той се усмихна злостно и присви очи в потвърждение на думите й.
Мадлен беше потресена. Точно миг преди инстинктивно да се дръпне от него, кървавата му ръка сграбчи косите й, дръпна лицето й и го притисна към кървавата уста в една последна подигравателна целувка. Тя усети горещата лепкава сладост на кръвта и стомахът й се разбунтува срещу непривичния вкус. Призля й. Понечи да се отскубне от ръката му, която като хищни нокти стискаше оплетените й, изцапани с кръв коси, и в крайна сметка успя.
— Убиец! Заслужавате да умрете по същия начин като невинните си жертви. — Тя отново замахна с камата.
И в този момент кървавото острие сякаш оживя, сякаш прояви собствената си воля. С решително движение то се плъзна дълбоко по гърлото на Монтескьо и последната кръв в тялото на мъжа оплиска Мадлен.
Тя извърна лице.
После се изправи, свали останките от роклята си и се опита да поизтрие кръвта от ръцете и гърдите си с тях. Вдигна дрехите, които Монтескьо беше захвърлил на земята, и се облече в тях. Естествено, бяха й твърде големи, но щяха да свършат работа. По-лошото беше мръсотията и миризмата на пот. Явно буквално не ги беше свалял. Мадлен се огледа и видя в един ъгъл шапката му, както и една рапира и една броня. Сложи шапката, пъхна косите си под нея и претегли рапирата в ръката си. Беше по-голяма и по-тежка от тези, с които беше свикнала, и щеше по-скоро да й пречи, затова я остави.
Камата лежеше до бездиханното тяло на Монтескьо. Златната й дръжка беше изцапана с кръв, само един смарагд блестеше в зелено и Мадлен дълго се взира в него. Малките фасети на камъка блещукаха ясно на светлината от лампата. Мадлен вдигна камата, изтри кръвта от дръжката и острието й и я прибра в ножницата, която беше извадила от ботуша си. После я пъхна в пояса си.
Вдигна лампата от земята и хвърли към мъртвия Монтескьо последен поглед, изпълнен с отвращение. После духна пламъка и остави лампата. Много внимателно показа глава навън през отвора на палатката и се огледа.
Лагерът беше тих и тъмен. Само в периферията се мяркаха светлините на огньовете на стражите на пост, като ярки светулки в любовен танц. Не виждаше коне наоколо, затова се насочи към периферията на лагера. Войници спяха, натръшкани по земята, чуваше се хъркане и ръмжене и тя напредваше внимателно. Един път за малко да настъпи един от спящите и Мадлен ужасена спря и затаи дъх. Мъжът се поразмърда, но после се обърна на другата страна и отново заспа. Бясно биещото й сърце отново се успокои и тя продължи на зигзаг от сянката на едната палатка към другата. Изведнъж усети миризмата на коне. Една голяма група беше събрана в края на лагера точно пред нея и Мадлен облекчена си отдъхна.
Ужасът й се върна, когато забеляза един войник на няма и петнайсет стъпки пред себе си. Той стоеше пред стадото коне, а когато тя приближи, обърна лице към нея.
— Бирата и на теб не ти дава да спиш, а? — провлече ухилен и Мадлен осъзна, че той пикае.