Мадлен го изгледа объркана.
— Адмирале, в думите Ви няма никаква последователност. Първо ми забранихте да напускам града, а сега казвате, че не мога да остана. Какво точно прави оставането ми невъзможно?
— Повярвайте ми, разбирам учудването Ви и ще се постарая да отговоря максимално подробно на въпросите Ви. Но преди това трябва да знаете едно. Предполагам, че сте разбрали, че кралицата майка съвсем съзнателно е използвала топлите Ви чувства към Конде?
— Да — отговори Мадлен. — Било е наивно от моя страна да вярвам, че мога просто да последвам сърцето си. Тя настояваше, че не трябва да разкривам пред Луи, че тя знае всичко, но едва сега разбирам причината. Така той веднага би се досетил, че му готви капан. Аз съм била този капан, но не съм го знаела.
— Да, а неведението Ви беше крайно невероятно. — Колини поклати глава. — Наложи се да Ви попритиснем, за да се уверим, че говорите истината. Умолявам Ви, погледнете дълбоко в сърцето си и ми кажете дали искате да се върнете в двореца при кралицата майка, ако имате такава възможност?
— Как може да питате? — възкликна тя с горчивина в гласа. — Обичах кралицата и й се възхищавах, а тя го знаеше. Знаеше го и се възползва от доверчивостта ми. Била съм сляпа и глупава. Не, повече никога не искам да я виждам.
Колини кимна, убеден, че Мадлен е искрена.
— Както и очаквах. Да се върнем сега на въпроса Ви. Както казах, слуховете за Вас са се разпространили в цял Ла Рошел, при това, не само задето сте убили гвардейския капитан, но и защо. В тези тежки времена няма време за заобикалки и затова Ви моля да ми простите грубите думи, които без съмнение ще Ви наранят. Но имайте предвид, че само Ви предавам слуховете. — Колини се загледа замислено през прозореца. — Вие вече сте известна като католическата курва на покойния принц. И което е по-лошо, Елеонор, вдовицата на Конде, която също е в Ла Рошел, го знае. Разбирате ли какво означава това?
— Съпругата на Луи? — попита Мадлен.
— Да, вдовицата му. Тя обичаше мъжа си и не гледа с добро око на съществуването Ви. А сега има голяма власт. Синът й, младият принц Дьо Конде, официално беше представен като новия водач на хугенотите, заедно със сина на Жана д’Албре, Анри Наварски. С други думи властта е в ръцете на две момчета — понеже те са само на петнайсет и шестнайсет години. — Той замълча замислен, а после добави по-скоро на себе си. — Наистина, време е следващото поколение да се появи.
— Синът му! — Мадлен повиши глас. — Луи никога не ми е разказвал за семейството си, не знаех, че са тук, в Ла Рошел!
Колини вдигна рамене.
— А иначе защо, според Вас, настояваше да Ви държим затворена?
— Какви ги говорите?! — възкликна тя. — Та нали Вие ме изтезавахте, Вие ме държахте затворена! — Тя се изправи, възмущението не й позволяваше да остане седнала.
— Да, разбира се, аз Ви изтезавах. Но принц Дьо Конде беше напълно съгласен с мен, че това се налага, и съответно беше направено колкото може по-внимателно в рамките на разумното. Но по отношение на затворничеството Ви грешите. Аз не виждах никаква причина да Ви задържаме. В крайна сметка ми беше станало ясно, че говорите истината. Принц Дьо Конде настоя. — Той примирено въздъхна, като видя потреса на лицето на Мадлен. — Да, истината често е неприятна, мадмоазел, но седнете и се успокойте вече. Нека Ви е за урок. Как иначе ще разберете, че светът е циничен и че трябва да го приемете такъв?
Мадлен седна, стисна ръце в юмруци с всички сили.
— Нима твърдите, че Луи е знаел за разпитите и ги е одобрил? Че е стоял зад решението да бъда затворена, за да не му създавам проблеми, понеже съпругата му също е тук в Ла Рошел? И Вие сте се съгласили с това решение, въпреки че сте знаели, че съм невинна?
— Никой не е невинен, мадмоазел. Вие сама сте се хвърлили в тази авантюра. Водена от собствените си желания, намерения, амбиции. За това, че сте били така сляпа, трябва да вините самата себе си. Да, съгласих се. Принц Дьо Конде беше важен за каузата ни. Ако цената за неговото душевно спокойствие е била Вашето затворничество… А и за мира в семейството му… — Колини отново сви рамене. — Това беше доста практично решение. Елеонор нямаше да научи, че той обича друга жена — да, защото той наистина държеше на Вас — а хугенотите нямаше да узнаят, че лидерът им обича католичка. Той постъпи възможно най-разумно.
— Разумно — повтори Мадлен, вдигна ръце пред лицето си и остави сълзите да мокрят дланите й.
Известно време остана неподвижно. После изтри сълзите си и погледна Колини твърдо в очите.