— Не казвайте, че ме е обичал. Не го защитавайте. И той не беше по-добър от Вас. Всичките сте едни и същи. Смятате, че можете да си играете, да се разпореждате с чувствата на хората, дори с живота им. Нима не бяхте там, когато в една странноприемница на име „Веселият глиган“ един простодушен старец се прости с живота си? Да, сега разпознавам почерка Ви зад това грозно дело. Монтескьо е бил само ръката, но Вие, Вие… Вие съчинявате дяволските планове и с поглед, обърнат към небесата, си измивате ръцете, докато подвластните Ви вършат мръсната работа. Една капка кръв не Ви опръска, докато ме изтезаваха, и все пак аз кървях и все пак Вие бяхте мъчителят ми.
Тя се изправи така рязко, че събори стола си. После обвинително вдигна пръста си към него:
— Бог ми е свидетел, Вие сте виновен за раните ми, Вие сте виновен за смъртта на Пиер!
Колини дълго я гледа. После спокойно се изправи, мина от другата страна на масата и сложи стола на мястото му. След това се обърна към нея и я хвана за раменете.
— Погледнете ме в очите — каза той. — Погледнете ме в очите и ми кажете, че самата Вие нямате нито един грях. Как смеете да ме обвинявате за деяния, които съм извършил в името на Бога, Вие, която току-що сте отнели човешки живот? От омраза, от отмъстителност, за собствено удоволствие, Вие убихте човек. Моите действия бяха водени от Бог, бяха необходими в името на доброто, Той ще ги опрости. Но Вашият грях е огромен.
Мадлен рязко се отскубна и се дръпна от него. После пристъпи до масата и за ужас на Колини вдигна Библията на Лутер. Той посегна към нея, но тя се дръпна и разтвори книгата, сякаш щеше да чете от нея.
— Вашето дело — каза тя и разлисти страниците. — Вашето дело… — И в следващия момент откъсна няколко страници и ги хвърли в лицето на Колини, който занемял ги проследи как летят във въздуха и падат на земята. После коленичи и трескаво почна да ги събира.
Мадлен се разсмя.
— Ето Ви голямото Ви дело. Хартия, букви, думи… Грешите, като казвате, че съм убила от отмъстителност, за удоволствие. Аз убих от любов. Аз убих, защото обичах, а Бог иска хората да се обичат. Вие… Вие убивате заради книжките си.
Още няколко страници се понесоха бавно във въздуха и принудиха адмирала да остане на колене, за да ги събере от пода.
— Да, извърших грях — продължи тя, докато наблюдаваше Колини с презрение. — Но ще дойде денят, в който ще мога да си простя. Защото го извърших от любов. Извърших го, защото съм човек, защото имам чувства. Но Вие, Вие нямате никакви чувства. Вие сте чудовище, студен като гроб. И вярвате, че Бог ще ви прости? Погледнете ме в очите, адмирале, и ми кажете ще можете ли сам да си простите!
Колини събра и последните страници, изглади ги и ги сложи на купчина върху останалите, без да вдигне поглед. После се изправи, привидно спокоен, но тя забеляза, че ръцете му треперят.
Мадлен захвърли книгата на земята и я заплю.
— Мадмоазел Мондидие — каза той и вдигна книгата. — Повиках Ви, за да решим заедно настоящия Ви проблем, не за да водя богословски диспути за греха и опрощението.
Той отново седна до масата. Внимателно постави разкъсаната Библия и купчината страници пред себе си и скръбно огледа откъснатите листове. После вдигна поглед към Мадлен.
— Няма ли да седнете, мадмоазел?
— Предпочитам да остана права.
— Както желаете. — Той скръсти ръце. — Не можете да останете тук, а нито искате, нито можете да се върнете в Париж, където най-вероятно също ще ви осъдят за убийството на кралския гвардейски капитан. Имението на баща Ви е опожарено. Къде ще се установите?
Той продължи, без да чака отговора й.
— Видели сте много, знаете много и по разбираеми причини, аз не бих искал да използвате това, което знаете. Най-лесно би било да ви няма. — Той й се усмихна криво, но изражението й не се промени и той смутено се покашля. — Хмм, да, така, аз предлагам — понеже Вие наистина изтърпяхте какво ли не, а аз не искам да Ви причинявам допълнително страдания — та затова бих искал да Ви предложа ескорт до испанската граница.
Той я изгледа въпросително, но тя не реагира нито с думи, нито с действия.
— Тук пред мен — каза той и вдигна навития на руло документ — е писмото, което Ви е дала Катерина Медичи. С него ще получите достъп до испанския кралски двор в Мадрид. Дъщерята на Катерина, кралица Елизабет, ще се радва да пообщува с французойка. При това страната е стабилна и се споделя Вашата вяра. Ще сте далече от всички сблъсъци. Ще живеете спокойно. А кой знае, може би дори ще намерите щастието. — Той й подаде документа.