— Да, като изключим група войници, които в началото отказаха да ме пуснат да стигна до двореца.
— Какво говориш, момиче?! Въоръжени мъже, които контролират пътищата към двореца?!
— Мадам — каза Мадлен объркано, — аз реших, че са войници на короната.
В същия момент съобщиха, че е пристигнал канцлер Лопитал.
Един мъж на възраст, облечен в прости черни дрехи, влезе в стаята, поклони се на Катерина и смутено поздрави Мадлен, която остана изненадана от странния контраст между гладкия череп на мъжа и гъстото окосмение по лицето му. Широки сиво-бели бакенбарди продължаваха в дълга, четвъртита, добре оформена брада в същия достолепен цвят, а тесният мустак завършваше пищното окосмение в долната част на лицето, като протест срещу лъскавото теме.
— Искали сте да говорите с мен, Госпожо? Какво нарушава душевния Ви покой в този късен час? — Лопитал сви очи по посока на непознатата млада жена, но погледът му беше дружелюбен и благ.
— Това е мадмоазел Мондидие, която е преживяла нещо крайно необичайно и притеснително — каза Катерина, като посочи Мадлен. — Мадмоазел, бъдете така любезна да повторите разказа си пред канцлера.
Мадлен обърна поглед към канцлера и започна отново да разказва, а Лопитал слушаше, без да я прекъсва и без да променя изражението си. Когато разказът свърши, той кимна, но иначе с нищо не показа какво мисли.
И Мадлен, и кралицата го гледаха с очакване. Най-сетне той се покашля и се обърна към Мадлен.
— Значи Вие сте пътували насам по пътя западно от Мо, нали така, мадмоазел? Къде ви спряха войниците — преди или след Мо?
— Преди града, мосю, поне на десет мили западно от него.
— Има логика, мадам — каза канцлерът и се обърна спокойно към кралицата. — Една армия е потеглила към Лани, който е на югозапад от Мо, и госпожицата е попаднала точно на пътя й. Други отряди хугеноти са заели позиции на юг от Орлеан и Шато дьо Валери край река Йона. Освен това се чуха слухове и за Розе ан Бри като отправна точка, а областта също е на юг от замъка. Какво е правил адмирал Колини чак в Абанкур не знам, но съм убеден, че въоръжената група, на която тази очарователна госпожица е попаднала по пътя си, е част от армията, която смята да нападне Вас и Вашия син по време на ловния излет в четвъртък. С други думи те се намират на юг-югозапад от нас. Но пътят от тук до Мо все още е чист.
— Но защо се разкриха пред мен? — За изненада на канцлера въпросът дойде от Мадлен. Това беше нечувано и той хвърли поглед към Катерина, но тя само се извърна към него и повтори въпроса на младата жена.
— Да, канцлер Лопитал, защо?
— Причините може да са няколко, мадам. Моята догадка е, че тези мъже не искат слухът за армията в Лани да стига до нас. Явно са взели мадмоазел — напълно погрешно, ако позволите да добавя — за безобидна женичка. Но държа да повторя — необходимо е Вие и крал Шарл незабавно да избягате в Мо още тази вечер.
— Да избягам, канцлер Лопитал? Да избягам?! Да бягам от проклетите хугеноти, за чиято кауза и добруване се боря толкова години? От адмирал Колини, на когото съм направила толкова отстъпки? На Луи дьо Конде, на когото веднъж подарих живота и два пъти свободата? Не, трябва да ги смачкам неблагодарните подлеци! Обяснете ми, канцлер Лопитал, защо го правят? — Катерина го изгледа гневно.
Канцлерът не даде вид да е изгубил присъствие на духа. Той познаваше добре темперамента на Катерина.
— Да, мадам, те са фанатици и неблагодарници. Но след срещата Ви с дъщеря Ви — Елизабет Испанска, и херцога на Алба в Байон преди три години, хугенотите започнаха да Ви подозират. Многоуважаемият кардинал Дьо Лорен Ви оказва голямо влияние — твърде голямо, според хугенотите. Освен това не сте освободили наемната си войска от шест хиляди швейцарски наемници, която уж имаше за цел само да Ви защитава при евентуално нападение от страна на Алба, докато той минава покрай френската граница на път за Нидерландия. За хугенотите това изглежда като заплаха.
— Знаете не по-зле от мен — каза Катерина гневно, — че испанците получиха само празни обещания. И никой не иска да ограничи влиянието на кардинала повече от мен. Но швейцарската гвардия — да, за това признавам. И както виждам, с право! — Тя направи кратка пауза, а когато отново заговори, гласът й беше спокоен. — Значи Вие, канцлер Лопитал, предлагате да избягам заедно със сина си в Мо. Не мислите ли, че би било по-добре да се опитам да потърся безопасност в Париж, в Лувъра, и то незабавно?
Канцлер Лопитал се замисли за момент.