Мадлен се приближи и го взе.
— Кога тръгвам? — попита монотонно.
— Колкото се може по-скоро. Заедно с камериерката си, в карета. Един кочияш и няколко ездачи ще Ви придружат до границата за Ваша безопасност. От там нататък те ще бъдат сменени от свои събратя по вяра, а от другата страна на границата ще Ви пази писмото на кралицата. Не би трябвало да имате сериозни проблеми.
— В такъв случай с Ваше позволение, адмирале, отивам да си събера багажа. — Тя се обърна да излезе.
— Един момент, мадмоазел Мондидие. Имате ли някакви пари?
Мадлен се обърна и безразлично вдигна рамене.
— Ще измисля нещо. Имам една малка сума, която ще ми стигне до Мадрид, няколко накита, една ценна кама…
— Ето. — Колини се изправи, приближи до нея и сложи тежка кесия в ръката й. — Златни екю. В Испания златото струва много.
Тя взе кесията, без да каже и дума, и отвори вратата. На прага се обърна и погледна Колини, и за пръв път устните й се разтегнаха в усмивка, макар й саркастична:
— А аз мислех, че сте противник на индулгенциите.
18 март 1569 г.
Мадам, когато получите това писмо най-вероятно ще съм пристигнала в двора на дъщеря Ви в Мадрид. След няколко дни войници на Колини ще ме ескортират от Ла Рошел до испанската граница, ще се опитам да изпратя писмото, колкото се може по-скоро след това.
Вероятно знаете, че Луи дьо Конде е мъртъв. И може би сте чули, че аз отмъстих за смъртта му и убих гвардейския капитан Монтескьо. Но преди да ме обвините, че съм убила враг на врага Ви, трябва да знаете, че същият този Монтескьо стои зад убийствата на Беатрис и на бащиния ми слуга Пиер. И че същият този Монтескьо се опита да убие мен, защото станах свидетел на участието му в заговора на хугенотите срещу Вас и краля. Той беше Ваш враг, мадам. С кого в двореца е бил в заговор, за съжаление не можах да разкрия. Но Ви моля, не забравяйте, че убих Ваш враг.
В допълнение мога да Ви уведомя, че след мен беше изпратен още един убиец, мъж на име Малкот. Дали го е изпратил Монтескьо или някой друг, за съжаление също не знам. Надявам се това сведение за Малкот да Ви е от полза, за да откриете предателя в двора.
Мадам, в това писмо ще си позволя и едно обвинение срещу Вас. Точно така, Вашата придворна дама с тежко сърце споделя, че не е съгласна с действията Ви. Вие ме приехте при себе си и ме подведохте да вярвам, че мога да Ви бъда от полза. И все пак не ме посветихте в плановете си, възползвахте се от мен като от наивно селско момиче и ме изпратихте в неведение при Конде. Нима наистина не бихте могла и да си представите, че щях да Ви помогна срещу Конде въпреки връзката си с него? Че с Ваша помощ бих могла да погледна на него като на враг и доброволно да работя в полза на Франция?
Някога сама казахте, че чувствата са само за забавление, че делата са всичко. В двореца аз се чувствах безполезна. И, да, права бяхте, чувствата ми към Конде бяха само начин да запълня празнината, повод да се чувствам жива. Но животът трябва да носи полза, а аз можах да Ви бъда от полза.
Как ще съм от полза в Мадрид, вероятно бихте се запитали, и с пълно право. За начало ще науча арабски. Чувала съм, че в Мадрид има голям архив документи на арабски, както за математиката, така и за алхимията. Ще се свържа с учени от университета и ще се уча от тях. И може би един ден Вие и останалият свят ще можете да извлечете полза от това, което съм създала аз.
Най-искрено се надявам да ми простите това дребно обвинение. Осмелявам се да го направя единствено, защото разчитам някой ден да служа на Франция по-добре. Моля Ви, знайте, че можете да разчитате на мен и преди всичко да ме оставите да докажа, че мога да бъда полезна.
Ваша винаги вярна придворна дама,
Мадлен дьо Мондидие
Мадлен остави перото. Това писмо трябваше да гарантира, че Катерина Медичи няма да я преследва. Не се страхуваше от гнева на кралицата — писмото съдържаше истини, а Катерина щеше да оцени това. В двора на Елизабет в Мадрид Мадлен щеше да е на сигурно място.
Всичко беше събрано и готово за път. Сега двете с Габриел чакаха само Колини да подготви войниците в ескорта им.
Тридесета глава
април 1569 година
Мадлен и Габриел гледаха ездачите, които чезнеха назад по пътя към Сен Жан Пие дьо Пор.
— Най-сетне се отървахме от тях. Ама че дръвници! — каза Габриел и направи жест към капрата. — Вие или аз?
Времето беше меко и тихо. Мадлен погледна светлосиньото небе и огрения от слънцето пейзаж. Намираха се насред маслинова горичка току извън градчето. Зад тях беше Сен Жан Пие дьо Пор, насред меката плодородна долина на река Нив. Но когато отправи поглед напред, Мадлен видя планини, голи и сурови. Трябваше да минат прохода, преди да падне нощта.