— Не, мадам, в момента не разполагате с швейцарци, които да Ви охраняват по пътя, а не е безопасно да оставате тук, докато ги чакате. Не забравяйте, че врагът е близо и планира да удари скоро. Най-близкият укрепен град е Мо — едва на пет мили западно от тук. Там можете спокойно да изчакате пристигането на швейцарците от Шато Тиери. Ако позволите, предлагам следното: Вие и кралят тръгвате още тази вечер тайно, придружени само от шепа доверени мъже — не забравяйте, че в самия двор има предател. Рано утре сутринта ще Ви последва и останалата част от свитата Ви. Предлагам да пътувате в карета без отличителни знаци, че превозва Ваше Величество.
Кралицата внимателно обмисли думите му.
— Планът е добър. Но искам и синът ми Анжу да тръгне с мен.
— Мадам… — започна канцлерът колебливо, а на лицето му се изписа колко му е трудно да продължи. — Никой не познава по-добре от мен майчинската Ви любов към Анжу. Но с оглед на Вашата безопасност и тази на краля за това пътуване трябва да знаят колкото се може по-малко хора. — Той погледна Катерина, готов за неизбежния изблик на гняв.
Лицето на Катерина беше помръкнало. После за изненада на канцлера тя се разсмя.
— Действително добре познавате слабостите ми, Лопитал! Да, обичам сина си Анри д’ Анжу и това замъглява преценката ми. Но познавам характера му и трябва да се съглася с Вас. При първата удобна възможност той ще използва случая да измести брат си Шарл от трона. И все пак не ми се вярва именно той да е предателят. — В погледа й към канцлера се четеше почти молба.
— Не, мадам, разбира се, че не. Само за всеки случай. Кой знае, може би в обкръжението на Анри има човек със сериозни амбиции.
— Разбрахме се, канцлер Лопитал, достатъчно по въпроса. Можете ли да ми осигурите дискретен превоз и хора?
— Бързо ще се намерят добри мъже, но кола от двореца, която да не бие на очи… — Канцлерът се замисли.
До този момент Мадлен ги беше слушала внимателно. Напрегнатата ситуация с испанците и Алба в Нидерландия в последно време неведнъж беше ставала повод за разговори в дома й. Най-близкият голям град беше Амиен, който беше най-северният укрепен град на Франция и поради това се беше превърнал в доста неспокойно място заради близостта си със завзетата от испанците Нидерландия. Мадлен се замисли за слуховете, които беше дочула преди повече от месец. Че фанатичният водач на испанците, херцогът на Алба, е навлязъл в Нидерландия, където Филип Испански го назначил за управител. Че Алба жестоко посичал всяка проява на национално чувство у нидерландците и още по-жестоко и кърваво се стараел да изкорени католическата им вяра.
Мадлен знаеше, че дори и в Амиен има привърженици на Реформацията и че френските хугеноти имат много висшестоящи поддръжници сред френската аристокрация, включително адмирал Колини и Луи, принцът на Конде.
Въпреки че смяташе темата за интересна, никога не я беше обсъждала с баща си. Знаеше, че на него не му допада. Той беше доволен от спокойствието в собствените си земи и избягваше да взима участие в религиозните препирни. Само искаше семейството му дискретно, но вярно да упражнява католическата си вяра, а ако в близост има двама-трима хугеноти, какво толкова? В крайна сметка те бяха в правото си, след като няколко години по-рано от името на сина си Шарл Катерина Медичи им беше разрешила да изповядват свободно вярата си в страната.
На Мадлен й липсваше, че няма с кого да разговаря по въпроса след влизането на Давид в манастира. Самата тя разбираше всяка дума от латинския текст, когато влезеше в църквата и чуеше пастора да чете евангелието, но за неграмотното множество текстът сигурно звучеше като вещерски заклинания и тя разбираше опита на реформаторите да изкоренят суеверията, като направят Божието слово достъпно за всички. В много отношения протестантите имаха добри идеи и политиката на Катерина Медичи — „Живей и остави другите да живеят“ — трябваше да е направила съжителството по-лесно за всички.
Но изглежда кралицата беше стигнала до безизходица — и по отношение на хугенотите, и на католиците. А ето че сега дори се налагаше да бяга в Мо, за което й трябваше дискретна карета, и то бързо.
— Мадам — каза Мадлен, — моята скромна карета, разбира се, е на Ваше разположение. За мен ще е огромна чест, ако решите да се възползвате от нея.
Катерина се усмихна. Съчетанието от стеснителност и безстрашие у младата жена й харесваше.
— Отлично — каза тя. — Значи проблемът е решен. — Катерина седна зад писалището си. След десет минути вече беше подготвила три документа. Единият подаде на Лопитал. — Ето Ви пълномощно, с което да пратите свитата ми след мен на сутринта. А сега ми намерете придружители!