Мадлен изпищя. Събуди се обляна в пот, навън беше светло, а до леглото й стоеше Габриел.
— Госпожице Мадлен, трябва да ставате! Кралицата иска да види придворните си дами след един час.
Когато пристъпи в просторния салон, Мадлен за пръв път осъзна, че не е необичайно красива. Винаги се беше гордяла с красотата си, но сега трябваше да сведе глава, осъзнала, че сред останалите придворни дами е почти обикновена. Болезнено съзнаваше старомодния си провинциален вид, докато оглеждаше бухналата пола на роклята си. Роклите на другите дами се разкрояваха от хълбоците и сред тях нейната изглеждаше плоска и бедна. Наистина, беше чувала, че под полите се поставят подплънки, но идеята винаги й се беше струвала глупава. Беше смятала модата на тоалетите от две части и нагънатите яки за досадна. Сега с нотка на завист си призна, че ефектът на подплатения кринолин е възхитителен. Навсякъде наоколо шумоляха пъстроцветни поли от брокат, коприна и кадифе, вплетените сред бродериите скъпоценни камъни проблясваха при най-деликатното грациозно движение, а тежките тъкани се плъзгаха по пода с шепот, който й напомняше за източен вятър сред короните на дърветата зиме.
Мадлен се огледа и забеляза Шарлот дьо Флавини. Тя беше облечена в маслиненозелена копринена рокля, а червените й коси бяха плътно опънати назад и подчертаваха силния, но чист профил. Шарлот с нищо не показа, че я разпознава, и на Мадлен й стана неудобно.
Една млада жена с лъскави черни коси пристъпи до нея.
— Вие сигурно сте мадмоазел Мондидие — каза тя дружелюбно. — Моето име е Беатрис д’Арси. Надявам се, че се чувствате добре в двора. Задължително се обърнете към мен, ако мога да помогна с нещо. В началото винаги е леко смущаващо.
Мадлен се усмихна с благодарност и тъкмо понечи да отговори, когато влезе кралицата.
Катерина Медичи премина през стаята, без да удостои покланящите си жени с поглед. Когато се настани на един стол с напрегнато и съсредоточено изражение на лицето, в стаята настъпи пълна тишина.
— Уважаеми дами! Хугенотите начело с адмирал Колини и Луи дьо Конде се готвят за война. Дори в момента една по-малка армия е на път за Лани, затова с упование във всесилния Господ ние потърсихме сигурност зад здравите стени на Мо. Освен това чухме, че се планира изненадващо нападение с цел покушение срещу личността на краля. — За миг тишината беше нарушена от объркан шепот. — Подозираме, че предател, близък до двора, е уведомил хугенотите. Затова, уважаеми дами, дръжте очите и ушите си отворени! Очаквам да ме информирате и за най-малката нередност, която срещнете.
Катерина се огледа и със задоволство забеляза, че цялото внимание на дамите й е насочено към нея.
— Освен това изпратихме апел към швейцарските гвардейци в Шато Тиери. Очакваме ги тази вечер. Утре, защитени от швейцарците, се отправяме към Париж, където ще намерим безопасност в Лувъра. Затова трябва да се подготвите за бързо отпътуване рано утре сутринта.
Катерина се изправи и тръгна през салона. Всички направиха реверанси. За момент кралицата се спря пред Мадлен.
— Елате с мен, мадмоазел Мондидие, бих искала да поговорим.
Катерина продължи, а Мадлен бързо тръгна след нея, като се питаше за какво ли става въпрос. Разбира се, искаше й се да помогне на кралицата да разкрие предателството в двора. А и дължеше на стария Пиер да открие убиеца му. Кой беше онзи, мъжът с грозния нос, който носеше информация на адмирал Колини? И кой в обкръжението на кралицата стоеше зад заговора с хугенотите? Мадлен взе решение възможно най-скоро да научи кой кой е в двора на Катерина.
Не един и два завистливи погледа проследиха Мадлен на излизане от салона. На всяка от дамите й се искаше да бъде фаворитката на кралицата. А в сивите очи на Шарлот се мерна дори омраза.
— Четете ли италиански, мадмоазел?
Въпросът изненада Мадлен. Тя стоеше права пред Катерина, която беше седнала на една пейка в набързо и по спартански обзаведено помещение. Очакваше да говорят за хугенотите и заговора им.
— Да, мадам. Чела съм „Божествена комедия“ на Данте Алигиери — отговори тя.