— А „Декамерон“ на Бокачо? — Катерина я гледаше развеселена.
Мадлен отговори утвърдително. Това беше една от книгите, които беше скрила от баща си. Бокачо и — по съвсем различни причини — еретика Калвин. Въпреки това тя не се притесняваше да обсъжда Бокачо с кралицата. Той имаше репутация на пикантен писател, но след като беше опознала Давид, на Мадлен й се струваше, че любовните сцени на италианеца са по-скоро мили, отколкото възмутителни. Калвин обаче се беше оказал предизвикателство за нея. Припомни си вълнението си, когато тайно четеше неговия „Institutio Religionis Christianae“[2]. Баща й най-буквално би се прекръстил. Тя беше на дванадесет години по времето на синода на френските хугеноти в Париж. Това беше единственият път, в който видя баща си разярен заради еретиците, които той намираше за твърде фанатични. По-късно разбра, че е бил прав за това с фанатизма. Калвин признаваше почитането само на Бог, за него Свещеното писание беше кодекс от закони. Докато Лутер толерираше църковните традиции и обичаи, стига да не вървят право срещу Божието слово, Калвин признаваше само четенето на Библията и практикуването на описаното в нея.
Кой знае какво е мнението на Катерина за Калвин? Дали не го смята за фанатик? Мадлен се възхищаваше на умението на кралицата да решава тежките конфликти, предизвикани от нарастващия брой хугеноти във Франция. И — от друга страна — с неотстъпчивия натиск от страна на Испания да се изкоренят еретичните вярвания. Невероятно беше, че Катерина успяваше да опази мира толкова дълго.
— Бокачо е забавно четиво — каза Мадлен. — Той има много свободно отношение към любовта. А може би и някакви скрити намерения по въпроса за религията. Но голяма част от творбата му е банална.
Катерина се засмя.
— Очевидно познавате добре италианците, госпожице. Кажете тогава за Макиавели, когото със сигурност също сте чели. Той вероятно не Ви се струва толкова банален?
Мадлен й хвърли неуверен поглед.
— Все пак книгите на Макиавели са забранени от папата — започна тя, но кралицата бързо я прекъсна:
— Ценя дипломатическите Ви умения, госпожице, но ще Ви помоля винаги да отговаряте директно и искрено на въпросите ми.
Мадлен се замисли. Разбира се, това звучеше прекрасно, но доколко можеше да се довери на Катерина? Фактът, че е запозната с Макиавели, можеше да се окаже опасен. Все пак тя реши да рискува.
— Чела съм комедията му „Мандрагора“, както и „Vita di Castruccio Castracani“[3]— каза тя най-сетне.
— А, да, кратката притча за съвършения тиранин, който управлява с мярка и здрава ръка, след като е взел властта с жестокост и измама. И какво мислите за нея?
Мадлен се поколеба. От една страна, сама не знаеше точно какво мисли за текста, от друга — не знаеше какво мисли кралицата, макар и да се досещаше, че вероятно й е по вкуса.
— Госпожо, народът би бил благодарен да го управляват с мярка и здрава ръка.
Катерина скръсти ръце и дълго време гледа Мадлен мълчаливо.
— Госпожице, бъдете така добра да ми донесете камшика за езда. Ще го намерите в пътническия сандък.
— Камшикът за езда? За какво?
— Ще изпълнявате заповедите ми, без да ги подлагате на съмнение, госпожице! Донесете ми камшика! — Катерина посочи един сандък.
Мадлен намери камшика и го подаде на Катерина. Острият тон на кралицата не я разтревожи, но предпочиташе да не й възразява повече.
— Както Ви казах, като моя придворна дама следва да изпълнявате заповедите ми безпрекословно. Току-що Ви обясних, че държа винаги да отговаряте директно и искрено. А Вие отчасти се опитахте да се изразите заобиколно, отчасти да налучкате как да ми се харесате най-много. Отговорът Ви не беше нито директен, нито искрен. Вие как мислите, госпожице?
Мадлен осъзна, че кралицата има право. Логиката й беше безпогрешна. Наистина не беше отговорила искрено.
— Простете ми, мадам. Все още имам много да уча. — Вътрешно Мадлен се порицаваше сама. От край време се гордееше, че отстоява мнението си. Нямаше никаква причина да се променя сега.
— Не смятате ли, госпожице, че ще е разумно да бъдете наказана за непослушанието си?
— Да, мадам.
— Вдигнете полите си. Ще получите пет удара по бедрата.
Наказанието беше кратко, но унизително и болезнено.
— Какво е мнението ви за „Vita di Castruccio Castracani“, мадмоазел Мондидие?
— Не съм се замисляла из основи за проблематиката на този тиранин, мадам. Ако е възможно да се управлява справедливо с почтени средства, разбира се, това би било най-добре. Но ако не… — Мадлен се замисли. — Не знам, госпожо, нямам достатъчно опит.
2
„Институти на християнската религия“ — основна за реформаторската теология творба на Жан Калвин, публикувана през 1536 г.