Минутите едва се влачеха. Най-сетне един конник си проправи път сред редиците гвардейци и се насочи към чакащия благородник.
— Кралят ще се срещне с Луи дьо Конде, когато той му се яви в качеството си на верен поданик. Разпуснете войската си и кралят с радост ще Ви приеме на аудиенция в Лувъра.
— Докато кралят се възползва от услугите на наемниците си, народът му е длъжен да се защитава. Настояваме да разговаряме с краля веднага!
— Господине — каза кралският пратеник, стиснал в ръка юздите си, — щедрото предложение на краля не подлежи на преговори.
След това той обърна коня си и отново премина през швейцарските редици.
Благородникът също се обърна и се върна при кавалерията си. Там размени няколко думи с един друг мъж. Може би това беше другият водач на хугенотите, адмирал Колини? В такъв случай той беше един от мъжете от „Веселият глиган“. Но Мадлен никъде не виждаше убиеца с кривия нос.
Конде препусна напред пред конницата си, издаде няколко заповеди и извади шпагата си, а Мадлен видя първата редица вражески ездачи да вдигат мускетите си. Останалите извадиха шпаги като водача си. После тръгнаха напред в тръс.
Дворцовите кавалеристи също вече бяха извадили шпагите си, което направи и Мадлен. Врагът приближаваше, но швейцарците оставаха на място като солидна стена.
— Свалете копията! — Заповедта изплющя във въздуха и в същия момент швейцарците като един наведоха остриетата на дългите си копия и четириъгълната им формация заприлича на таралеж с наежени бодли.
— Огън! — Чу се оглушителен гръм, когато редицата мускети произведоха изстрел, и Мадлен видя някои от въоръжените с копия швейцарци да падат. Те бързо бяха заменени от други, а от дворцовите ездачи в страничните линии никой не беше ударен.
— Атака! — След тази заповед един ред кавалеристи от армията на хугенотите се втурнаха с шпаги в ръце към швейцарците, но дългите копия не помръднаха, а остриетата на врага бяха твърде къси, за да достигнат войниците зад тях. Конете заотстъпваха, цвилейки, но ездачите им безмилостно ги пришпорваха напред към копиеносците и няколко от животните се нанизаха на оръжията на швейцарците. На Мадлен й идеше да извърне поглед при вида на цвилещите коне, които падаха пред нея, но се насили да гледа. Проявата на слабост нямаше да й е от никаква полза сега, да затвориш очи по време на война е равносилно на смърт.
Една по-малка група хугеноти нападна ездачите от свитата и Мадлен видя острие да проблясва на слънцето. В последния момент вдигна собствената си шпага и отби удара, но силата му беше толкова голяма, че Мадлен загуби равновесие и падна от коня си. Земята беше твърда, коляното й запулсира от болка и й се прииска да избяга и да се скрие някъде. Бързо отхвърли тази мисъл. От всичките й страни конете нервно тъпчеха с копита, отвсякъде долиташе звън на метал. Ако искаше да се измъкне, й трябваха смелост и хладнокръвие. Малко преди един кон да я настъпи право в стомаха, тя се извъртя настрани, а после се изправи на крака, точно в момента, в който противникът й се готвеше да нанесе нов удар.
Тя се изправи пред него, готова, съсредоточена, в очакване на атаката, както бе научила от учителя си по фехтовка. После се вцепени. Видя, че освен шпага в дясната си ръка противникът й държи и кама в лявата. Това не го беше тренирала, учителят й смяташе този маниер на фехтоване за старомоден и некрасив. Но още по-голяма беше изненадата й, когато разпозна в противника си водача на хугенотите. За момент остана стъписана и загуби концентрация. Противникът й видя това и се възползва от слабостта й, за да атакува с мощни удари. Тя ги избегна на косъм и — все още изненадана, че стои лице в лице с мъжа, когото допреди няколко дни се беше надявала да впечатли с мамещи усмивки, се опита да си върне контрола.
Ядоса се. Нямаше да му се даде. Той беше враг, трябваше да го победи. Тя замахваше към него отново и отново, но той беше твърде рутиниран и избегна всичките й удари. Мадлен не можеше да направи нищо, изглеждаше сякаш той си играе с нея.
После изведнъж от отбрана той мина в нападение и замахна към нея. Тя отскочи встрани в последния момент, но усети остра болка в лявото си рамо. Беше я уцелил. Болката я вбеси, тя отново скочи на крака и нападна с изненадваща ярост. Беше я ранил, как си позволяваше…
Но той отново парираше перфектно и когато в един момент най-сетне му се откри възможност, посегна към дясното й око. Мадлен го видя и се сви и вместо лицето й шпагата му прониза шапката й. Сега беше негов ред да се изуми. Дългите й коси се разпиляха по раменете й и той разпозна жената, която беше пропуснал да стигне до двореца. Мадлен не спря нито за миг. Раната в рамото й кървеше, но тя вдигна шпага за поредния удар, докато противникът й стоеше, зяпнал шапката, набодена на върха на неговото оръжие.