В тъмното гъстата маса швейцарски войници продължаваше все напред, макар и малко по-бавно. Конде и Колини трудно ги виждаха. В един момент им се стори, че швейцарците стават необичайно шумни. Тъкмо по-лесно ще ги следват.
Втора част
октомври — ноември 1567 година
Осма глава
октомври 1567 година
Десет-петнадесет придворни дами се бяха събрали в салона в новопостроеното крило на Лувъра с изглед към Сена. Навън времето беше сиво и мрачно, но салонът звънтеше от смях и весели гласове. Жените седяха на групички, повечето — с книга или бродерия в ръка, но само някои обръщаха сериозно внимание на заниманията си. Светлите рокли от коприна и брокат преливаха от креслата, а мадам Дьо Рец, която се беше настанила върху италианския сгъваем стол, неспокойно се наместваше в опит дискретно да напъха кринолина си между облегалките за ръце. Срещу нея, от другата страна на една резбована маса от орехово дърво, седеше Беатрис д’Арси, облечена в светлосиня копринена рокля, свела глава над бродерията си. Нейната яка беше съвсем малка, което правеше бродирането възможно за разлика от заниманията на повечето дами, за които беше изключено да видят какво държат в ръце. До нея седеше Мадлен.
— Говори се, че кралицата е пратила канцлера в Сен Дени, за да провери какво искат хугенотите — каза Беатрис д’Арси и вдигна поглед от бродерията си.
— Въпреки възраженията на краля — обади се Шарлот дьо Флавини от другия край на салона. — Кралят се чувства унизен, а същевременно е твърде млад и неопитен, за да схване необходимостта от промяна. Но Париж е обсаден и все нещо трябва да се направи, независимо дали Шарл го разбира или не. Кралят трябва да порасне.
Шарлот се приближи до Мадлен и Беатрис. При движението по златистите й поли, богато украсени с перли и скъпоценни камъни според испанската мода, се разля светлина.
— Не бива да говорите така за краля, Шарлот. — Беатрис я погледна тревожно. Но Шарлот само се засмя, отметнала глава назад, доколкото широката нагъната яка го позволяваше.
— Нима не е истина, Беатрис? Нима кралицата лично не Ви е приучила винаги да сте откровена?
Беатрис замълча и се върна към бродерията си.
— Така или иначе няма никаква причина да се тревожим предварително — продължи Шарлот. — Онази стара лисица конетабъл Монморанси води отбраната на Париж, а малцина са по-авторитетни и по-опитни в битка.
Мадлен слушаше внимателно. Макар и да смяташе червенокосата Шарлот за драка, трябваше да признае, че е безкрайно прозорлива.
— Луи дьо Конде водеше нападението срещу свитата, нали? — каза Мадлен и се постара да не издава интереса си.
— Да, той беше — отговори мадам Дьо Рец. — Той се присъедини към двора преди три или четири години, след като кралицата за Бог знае кой път му подари свободата. Въпреки че е семеен, веднага набра популярност сред дамите. Съпругата му Елеонор живее в имението им в Ноайе. Така че не пречи на никого. Тя се засмя, както и някои от придворните дами. После стаята отново се изпълни с обичайното бъбрене.
Шарлот дьо Флавини изучаваше Мадлен с поглед. Безразличието, с което тя беше задала въпроса си, й се беше сторило твърде демонстративно.
— А Вие, Мадлен, имате ли си любим? Изборът на уважавани мъже в двора напоследък не е особено богат. Истински битки се водят за добрите мъже на подходяща възраст. А и Конде не е свободен.
— Целта ми не е бракът — каза Мадлен и наистина това, което Шарлот намекваше, не я занимаваше ни най-малко.
— Каква друга би могла да е целта на една жена — попита младата госпожица Греси. — Не искате ли да създадете семейство, да имате деца?
— Може би — отговори Мадлен. — Но има още много неща, които искам да направя.
— Какви? — Мадмоазел Греси звучеше искрено изненадана.
— Наука. Преживявания. Опити да разбереш света. Наблюдения и изчисления. Не Ви ли се е искало да видите скиците на Леонардо да Винчи или да прочетете планетарната теория на Ибн ал Шатир?
— Но мила моя, тези неща са само за мъже!
— Само ако ние го позволим. Имало е и жени — малко на брой, признавам — сред учените и философите. Например Хипатия. Тя е била признат математик в Александрия.