— Опасявам се — намеси се Шарлот, — че Хипатия не е особено популярна тук.
— Но както виждам, Вие я познавате. — Мадлен срещна погледа на Шарлот.
— Да — каза Шарлот. — Знам и историята й. Била е убита от мъжете на власт. Силните жени трябва да внимават. Щом този тип наука Ви интересува, Мадлен, трябва някой ден да помолите да видите керотакиса на кралицата. Това е изпарител, създаден от Мария Еврейката — също родом от Александрия. Кралицата силно се интересува от алхимия.
— С най-голямо удоволствие бих го видяла — каза Мадлен. — Знанието е пътят към прозрението. И към преживяването. Бихте ли ми разказали повече за ситуацията тук и сега, Шарлот. Има много неща, които не знам. Преди малко казахте, че конетабъл Монморанси ще води отбраната на Париж. Не е ли твърде стар за такова нещо?
— Стар е, това е вярно, но не и твърде стар. — Шарлот пристъпи до Мадлен и седна до нея. — Разгледайте картината на стената тук.
Посочи я, а Мадлен последва пръста й с поглед.
Платното беше голямо, а темата — драматична, навсякъде лежаха жестоко посечени кървави тела. На заден план се виждаше Колизеумът и Сент Анджело, значи действието явно се развиваше в Рим, а и войниците приличаха на римски войници. На преден план в средата трима от тях безмилостно посичаха главите на бедните граждани. Под остриетата им минаваха дори и най-старите и най-слабите, жени и деца напразно молеха за пощада.
— Неприятно — каза Мадлен. — Клане в Рим. Но какво общо има Монморанси?
— Вижте тримата мъже най-отпред. Да, това тук е клането на римските граждани от страна на триумвирата. Но римският триумвират не е единственият в историята. Тази картина е поръчана от кралицата майка на Карон най-вероятно като обвинение към рода Дьо Гиз заради противното им преминаване на страната на хугенотите. Преди шест години херцог Дьо Гиз създаде триумвират със Сен Андре и Монморанси. Със сигурност именно този триумвират изобразява картината. Тук, скъпа ми Мадлен, ясно се вижда какво очаква враговете ни, ако попаднат в ръцете на Монморанси.
В този момент в салона влезе една придворна дама, огледа се и тръгна право към Мадлен.
— Мадмоазел Мондидие, кралицата желае да Ви види.
В една от големите и пищно подредени зали на Лувъра Катерина Медичи очакваше завръщането на Лопитал от преговорите. Беше извикала Мадлен с намерението междувременно да я развлича, но имаше леко главоболие и в крайна сметка изпъди придворната си дама с подразнен жест — беше й невъзможно да се съсредоточи върху друго освен върху обсадата на Париж. От името на краля канцлерът трябваше да предложи на въстаниците пълна пощада, ако свалят оръжията. Но Катерина знаеше, че този символичен жест на добра воля в момента не значи нищо за хугенотите, които очакват подкрепа от единайсет хиляди войници от Пфалц. От друга страна нямаше търпение да чуе исканията им. А най-важното беше да протака преговорите, докато самата тя получи помощ отвън. Беше разговаряла с испанския посланик, беше пратила куриери до папа Пий V и до Флоренция и в случай че успееше да събере парите, щеше да повика още швейцарци.
Най-сетне въведоха канцлера в залата.
— Исканията на еретиците са неизпълними, Ваше Величество — каза канцлер Лопитал още с влизането си. — Те са шест на брой. Настояват кралят да разпусне швейцарската гвардия и да отстрани Дьо Гиз от двора. За тези двете знаехме предварително. Освен това хугенотите искат пълна и неограничена свобода да изповядват вярата си, намаление на данъците и освобождаване на италианските финансисти. И преди всичко настояват парламентът да е единен, според тях единствено така страната може да се избави от бедите.
Без да чака покана, канцлерът се отпусна в едно кресло.
Кралицата го слушаше с каменно изражение на лицето.
— Ако освободя гвардията си — каза тя — и предам властта на парламента, какво ми остава? И ако в същото време се лиша и от финансовата си основа и подкрепата на италианците, няма да имам… нищо! — Катерина горчиво се засмя. — Първоначалният ми план беше постепенно да увеличавам религиозната свобода за хугенотите. Вие го знаете добре, канцлер Лопитал. И естествено да намалявам влиянието на Дьо Гиз. Но сега те не ми дават никакъв избор.
Катерина усещаше пулсираща болка в главата си и се страхуваше, че започва една от редките й мигрени. Извади кесия с тютюн и ножички и ги сложи пред себе си.
— Всяко нещо си има и добра страна, канцлер Лопитал — каза тя, след като стри тютюна. — Многобройните им искания ни дават възможност да протакаме преговорите, докато получим подкрепление. Имате ли идея откъде можем да съберем пари, за да увеличим военната си мощ?