Със странен потомък се беше сдобила кралицата в лицето на Анжу, помисли си Мадлен. Сякаш беше наследил само най-лошите черти на майка си и нищо от нейната мъдрост и такт, които балансираха недостатъците й. На Мадлен й беше ясно, че кралицата също е арогантна и се стреми към власт. Но у нея това се проявяваше като сила. За разлика от нея Анжу беше просто неприятен. Нищо повече.
Мадлен влезе в салона, взе книгата, която кралицата искаше, и зачете на глас. Сиянието на свещи осветяваше страниците, а кралицата слушаше мълчаливо малко по-назад, в тъмното.
Времето минаваше, а Мадлен четеше:
— Благодаря, мадмоазел, достатъчно за тази вечер, ще продължите разказа утре.
Мадлен затвори книгата. Радваше се, че всяка вечер има честта да чете на глас на Катерина Медичи — привилегия, с която до съвсем скоро се беше ползвала Шарлот. И разбира се научаваше и много нови неща. Кралицата я посвещаваше в мислите и преценките си и настояваше да чуе нейното мнение.
Затова и безропотно понасяше малките наказания, предизвикани от нейната разсеяност или гордост, които кралицата, изглежда, налагаше с удоволствие.
От друга страна вече беше разочарована от живота в двора.
Само след две седмици тук, вече й се струваше, че Лувърът не предлага никакви предизвикателства и че си струва да общува само с единици сред останалите придворни дами. Разбира се, Париж беше обсаден и това ограничаваше възможностите за забавление. Ако не й се бродираше, нямаше почти нищо друго за правене, освен да чете.
Мадлен се изправи, но Катерина я спря:
— Не, останете още малко, Мадлен.
Погледът на Катерина изглеждаше отнесен, но очите й бяха присвити, което издаваше, че е концентрирана.
— Изпратих още един пратеник до хугенотите — каза Катерина накрая. — Поръчах му да изостри тона и официални да обвини Конде, Колини и цялата им банда в държавна измяна, ако не вдигнат обсадата. Това ги стресна. Да, Луи дьо Конде е свикнал да решава проблемите с помощта на чара си, но и той се изплаши за главата си. А адмирал Колини се има за човек на честта и не би приел лесно обвинения в измяна. Затова предпочетоха да покажат по-голяма отстъпчивост по отношение на вдигането на обсадата. Искат единствено да се потвърди Едиктът от Амбоаз. Вие, мадмоазел, смятате ли, че кралят трябва да приеме предложението им и да сключи мир?
— Извинете невежеството ми, Ваше Величество, но Едиктът от Амбоаз не дава ли право на хугенотите да изповядват религията си?
— Именно, Мадлен, сега те искат единствено това.
— Храната в Париж е на свършване, хората недоволстват… Мадлен се поколеба. — Чувам, че срещу отделни складове е имало нападения. Това е знак за бъдещи размирици. А последният опит тайно да се внесе храна през портата Сен Мартен е бил неуспешен. Хугенотите го разкрили малко преди контрабандистите да стигнат портата и избили всички. Затова ми се струва, че предложението звучи привлекателно. Така ще се възстанови статуквото, а на краля няма да му струва нищо.
— Статуквото отпреди обсадата вече не е желателно — каза Катерина. — Конде и Колини няма да се успокоят, докато не вземат властта, както стана ясно от комплота им. А кралят иска да бъдат пречупени. Трябва да се научите, Мадлен, че разумното, балансирано решение не винаги е най-правилното. Освен това очакваме подкрепления. Херцогът на Навара вече е събрал няколко роти лека кавалерия в Пиемонт, а папата ми обеща 25 хиляди екю и шестхилядна войска. — Катерина въздъхна. — Но сте права, мадмоазел, ситуацията в Париж е обострена. Тази помощ ни трябва спешно.
После даде знак на Мадлен, че може да върви.
— Ваше Величество — каза Мадлен, — всъщност има още нещо, ако позволите? Една лична молба…
— Слушам.
— Бих искала да изпратя писмо до баща си, Еркюл дьо Мондидие. Знам, че Париж е обсаден и че молбата ми може да прозвучи детински. Но откакто напуснах дома ни, той няма вест от мен. Не знам дали знае, че съм придворна дама в Лувъра и че съм добре. От леля ми, графиня дьо Карон, е научил само, че съм тръгнала към Шато дьо Монсо, за да се срещна с Вас. Дали има някаква възможност писмо да мине през вражеските линии?
4
Джефри Чосър, „Кентърбърийски разкази“, пролог към разказа на Батската невеста, прев. Александър Шурбанов. — Б. пр.