— Може би — каза тя. — Но и не искам да си затварям очите за света, когато той се оказва грозен.
— Но светът е и красив. Позволете ми да Ви го покажа такъв. — Той подаде ръка и я докосна. Засегнах дясното Ви рамо, нали?
И в същия момент тя разбра, че копнее той да я докосне. Зад всичкия гняв всъщност беше мечтала точно за това.
Видя как подплатеният с кожа халат се свлича от рамото й, но не можа да се възпротиви. Хвана ръката му, положи я върху раненото си рамо. Кожа до кожа.
Възпламенен от този жест, Луи напълно свали халата й и я притисна до себе си. Устните им се срещнаха. Целувката увеличи желанието й и тя се притисна до него. Тялото й почти я болеше от желание.
— Красиво, красиво момиче — шепнеше той. — Търся Ви от първия момент, в който Ви видях. Кажете, че и Вие сте се сещали за мен, Мадлен.
— Разбира се — каза тя меко. — Това беше най-вълнуващата среща в живота ми. Да кръстосам шпага с Вас и в същото време да копнея да Ви обичам.
— Да ме обичате… О, ако знаете колко щастлив ме правят тези думи.
Двамата се гледаха в очите, усмихваха се, усещаха, че чувствата им са взаимни.
— Значи това е начинът да спечелиш жена — каза Луи развеселен, — не с галантни думи, а с шпага.
— Това е начинът да спечелиш партньор — отговори тя. — В равностойна битка.
Нямаше нужда от повече думи. Двамата протегнаха ръце един към друг, той я целуна, тя отвърна на целувката му и страстта плъзна по цялото й тяло.
Една мимолетна мисъл за Давид мина през главата й. Такъв копнеж към него никога не беше изпитвала. Те двамата внимаваха преди всичко да не забременее. Тя направи бърза сметка наум. Не, сега не би трябвало да има опасност. Бяха минали само два дни, откакто неразположението й беше приключило. Рискът от нежелано дете беше съвсем малък.
Габриел отдавна беше загубила търпение, а когато Мадлен най-сетне я повика да влезе, спря на прага запленена. Никога не беше виждала господарката си толкова красива. Жената пред нея сияеше, изпълнена с жизненост, и в същото време беше в пълен покой със себе си. Нервното напрежение беше изчезнало. Но имаше и още нещо.
— Имаше ли проблеми?
— Не, госпожице. Никой не се е показвал освен камериерката на мадмоазел Флавини, но и тя не дойде насам, само влезе за кратко при господарката си.
— Опознахте ли вече Париж, госпожице?
Беше я заговорил Луи дьо Конде. Той стоеше зад стола на Мадлен, а едната му ръка лежеше върху облегалката.
— Донякъде, господине — отговори Габриел и го погледна въпросително.
— Знаете ли кръчмата „Златният бокал“ на Рю де Бар?
Габриел се замисли за момент.
— Улицата я знам и мисля, че се сещам за една кръчма там. Ще мога да я открия — добави тя и му се усмихна ослепително.
— Искаме да Ви помолим за една малка услуга, госпожице, за която, разбира се, ще Ви се отплатим. — Луи отново се усмихна сияйно и потупа кесията, която висеше от колана му. — Дали ще можете да попитате съдържателя — името му е Кастио — дали е пристигнало писмо за Вас и, ако е, да го предадете на мадмоазел Мондидие?
Габриел погледна Мадлен, която кимна утвърдително.
— Разбира се, господине. Правилно ли разбрах, че писмото ще е адресирано до мен?
Сега се обади Мадлен:
— Стига да нямаш нищо против, скъпа Габриел.
— Ни най-малко — отговори камериерката и наистина го мислеше от цялото си сърце.
— А сега, Габриел, би ли изпратила господина? И внимавай никой да не ви види!
Луи дьо Конде се поклони пред Мадлен и взе ръката й, за да я целуне. Когато видя сияйния лик на младата жена, пусна ръката й и вместо това повдигна брадичката й, за да доближи устните й до своите.
Габриел дискретно отмести поглед. С крайчеца на окото си все пак проследи всичко, дълбоко развеселена от неочакваното завоевание на господарката си.
Когато Габриел и Луи излязоха, Мадлен стана от стола и пристъпи до масата, където Луи беше оставил гравираната сребърна кутийка. Вдигна я и с върховете на пръстите си я поглади лекичко, сякаш я беше страх да не я нарани, да не заличи изписаното върху капака й. Там пишеше „Луи“ и тя отново и отново повтори името на глас. Усещането беше прекрасно.
После изведнъж осъзна случилото се в пълната му тежест — в леглото й е бил водачът на хугенотите! Беше правила любов с най-големия враг на Катерина Медичи! Ако някой трябваше да бъде обвинен в измяна, това беше тя.
Малко по-надолу по коридора Шарлот затвори вратата на спалнята си. Седна замислена и се опита да извика пред очите си образа на мъжа, който заедно с камериерката току-що беше излязъл от стаята на Мадлен дьо Мондидие. Беше тъмно, а лицето му беше в сянка.