Тя се приведе и измъкна камата от ботуша си. Това беше камата от леля й — Мадлен все пак беше проявила достатъчно съобразителност да вземе поне нея. Извади я, стоманата проблесна и Мадлен видя, че останалите трима отстъпват още по-назад.
— Изчезвайте, казах! — викна тя и пришпори коня, а той скочи напред и се измъкна от ръцете на мъжа. Мадлен замахна към него с камата, удари го, той нададе вик и тя видя кръв по острието. Пришпори коня в галоп, далече от четиримата просяци, далече от тесните мръсни улички. Шибаше коня с камшика си и се спря чак на Рю дьо ла Шосетри, където имаше повече хора и дори войници.
Беше се разминала на косъм. Ама че противна сган. Това че нападателите й бяха по-бедни и по-отчаяни от обикновено заради обсадата, не извиняваше престъпното им поведение и тя нито за миг не съжали, че е ранила единия от тях. Съжаляваше само, че не беше взела и шпагата си.
Въпреки страшното преживяване а може би тъкмо заради него — разходката на кон из Париж наистина беше оправдала очакванията на Мадлен и тя за кратко се беше поуспокоила, но когато рано привечер кралицата я привика при себе си, тревогата й се върна. Кога ли щеше да я разкрие Катерина? Мадлен трябваше да внимава и да не забравя да се държи естествено. Кралицата имаше ясновидски способности.
Мадлен влезе в покоите й и се поклони както обикновено.
— Как върви алхимията, мадмоазел? Доколкото разбирам, вече сте посетили лабораторията ми.
— Минах през основните упражнения с възваряване и кондензиране. Много е интересно. Правих серни сплави, гасих вар и поташ. — Това, което не сподели, беше изненадата си от шкафа с химични вещества в лабораторията на кралицата. Там беше открила внушителна редица бутилки, които съдържаха отрови като арсеник, синя киселина и змийска отрова. От друга страна самият Парацелз посочва, че в малки дози отровите могат да действат благотворно. Така че това може би е било просто шкаф с лекарства.
— Отлично — каза Катерина. — Сега донесете „Декамерон“. Нали помните докъде сме стигнали?
Мадлен откри желаната книга и започна да чете. Радваше се, че междувременно не се налага да гледа Катерина. А и скоро историята я погълна.
В стаята беше много уютно. Беше паднал мрак, единствената светлина идваше от пламъците в огнището, а докато слушаше Мадлен, Катерина се наслаждаваше на телешкото и виното си.
Мадлен замълча и замислена се загледа пред себе си.
— Това го прочетохте с много чувство, мадмоазел — каза кралицата, — но все пак историята не свършва тук. — Тя изгледа Мадлен с очакване и младата жена бързо поднови четенето.
Катерина беше забелязала, че напоследък Мадлен е необичайно кротка и притихнала, както и леко разсеяна, и това я учудваше. Разбира се, искаше й се момичето да демонстрира смирение пред кралицата, но със сведения си поглед Мадлен сякаш по-скоро я избягваше, отколкото да показва уважение.
— Познавате ли сюжета на тази картина, Мадлен? — прекъсна я кралицата и посочи едно платно на стената.
Мадлен затвори книгата и погледна голите тела, осветявани от потрепващата светлина на огъня. Десет жени, от които само една беше облечена. Леко вдясно една гола жена се подпираше на друга. В косите й беше вплетен полумесец и тя обвинително сочеше към лявата част на картината, където няколко жени придържаха нещастната си приятелка, докато сваляха дрехите й, за да остане гола. На земята пред обвиняващата седяха още две жени, които я гледаха с обожание — едната държеше стрели в ръка.
— Полумесецът и стрелите сочат, че това е богинята на лова Диана и нейните нимфи — каза Мадлен.
Катерина също обърна поглед към картината.
— Това е само част от обяснението. Помните ли историята на Овидий за Калисто?
— Тя е била една от любовниците на Юпитер — започна Мадлен колебливо, — но не помня повече подробности.
— Калисто е била една от най-добрите спътнички на Диана в лова. Следвала я навсякъде и богинята не би могла да иска по-вярна последователка. Но уви, и нейната лоялност имала край. Вероятно помните, че единственото изискване на Диана към нимфите й било целомъдрието. Може би трябва да донесете „Метаморфози“ на Овидий, за да си припомним историята.
Мадлен, която беше опознала походната библиотеката на кралицата, бързо откри книгата. Посоката, в която беше тръгнал разговорът, я тревожеше. Гузната й съвест отново се заобажда. Не трябваше да крие аферата си с Луи толкова време. Изобщо не трябваше да започва такава афера. Трябваше да признае всичко на господарката си и да приключи връзката с Луи. Да можеше любимият й да е от техния собствен лагер, колко по-лесно би било. Но ако споделеше за Луи, щеше да създаде сериозни проблеми не само на себе си, щеше да предаде и него. А сега извършваше предателство срещу кралицата и това беше също толкова непоносимо.