Три тихи почуквания, както беше уговорено. След миг Мадлен бе вече до вратата. Отвори на Луи и го пусна вътре.
— Елате тук, моя Мадлен — каза той в премала и я притегли към себе си.
Двамата се сплетоха в прегръдка и се целунаха.
— Не Ви ли е страх да идвате тук, Луи? — попита тя. — Как го правите?
— Човек може това, което иска. Не мога да мисля за друго освен за Вас. Вие сте прелестна.
Тя промълви името му, вкуси го. Огледа мощните му рамене, фините бръчици около очите му, кестенявите коси, събрани в плитка на тила. После му разказа колко привлекателен й се беше сторил, когато хората му спряха каретата й край Мо. И как точно затова така сдържано се е фехтовала, когато двамата бяха кръстосали шпаги при бягството към Париж.
— Тогава не бих искал да Ви срещам в битка, в която сте съсредоточена. — Той тихо се засмя, тя също. Изпитваха истинска топлина един към друг.
— Толкова е трудно — каза тя накрая. — Аз съм придворна дама на кралицата. Вие сте неин враг. Невъзможно е.
— Шшт, не сега, ще говорим за това по-късно. — Той отново я целуна и тя отвърна на целувката му. И потънали един в друг, двамата пристъпиха към леглото й.
Два часа по-късно свещите в канделабрите бяха почти догорели. Потрепващите им пламъци хвърляха сиянието си върху голото тяло на Мадлен, отпуснато сред завивките.
Луи отлепи устни от гърдите й, сграбчи я за косите и дръпна главата й леко назад, след което започна да рецитира:
Той се засмя, целуна гърдите й още веднъж и започна да ги хапе. Мадлен изстена и се опита да се измъкне. Без да пуска косите й, той се протегна за чепка грозде, допря я до устните й и в същото време започна да й пречи да я стигне. Накрая тя успя да откъсне едно зърно и се засмя весело.
После изведнъж отново стана сериозна и се поизправи в леглото.
— Трябва да говорим. Това, което правим, е опасно, а има и още нещо, което ме измъчва.
— Точно сега ли, скъпа Мадлен? Не е ли по-добре да оставим войната отвъд залостените си врати? Да, Франция е разделена, такива са времената. Но нека ние забравим околния свят в обятията си.
Той се надвеси над нея и я целуна силно и за миг тя забрави всички около себе си. После се освободи от него.
— Умолявам Ви, изслушайте ме. Тревожа се за Вас, Луи. Опасно е да идвате тук. Днес една от придворните дами видя, че получих писмо. И съм убедена, че кралицата майка е забелязала промяната у мен.
— Никоя сила не може да ме удържи настрани от Вас, красива моя Мадлен, още по-малко страхът от женски клюки. Не тормозете хубавата си главица с такива мисли.
Луи се наведе да я целуне отново, но Мадлен го отблъсна и придърпа завивката върху гърдите си.
— Кралицата не е коя да е жена — заинати се тя — и ако смятате, че тази хубава главица е празна, правите груба грешка.
Тя стисна непреклонно устни, а Луи се усмихна, защото се сети за първата си среща с тази опърничава жена на път за Мо.
— Направих тази грешка веднъж — когато Ви пуснах да продължите по пътя си към замъка. Но си научих урока и никога вече няма да се подведа по отношение на Вас. — Луи взе дланите й в своите и я погледна сериозно в очите. — Ето Ви още една причина да не говорим за войната. Вие държите на своята кралица и аз не искам да й изменяте заради мен. Затова не бива да се обиждате, но няма да Ви споделям плановете си. Правя го само за Ваше собствено добро, за да не рискувате да бъдете обвинена в съзаклятие с врага.
След кратко колебание той добави:
— Но мога да Ви кажа едно — може би ще мине известно време преди следващата ни среща.
Мадлен застана.
— Какво говорите, Луи? Известно време? Защо?
— Не, не, да оставим неприятностите в бъдещето, скъпа приятелко. Не отиват на красивото Ви лице. Не е сигурно, все още е само… — Той сви примирено рамене. — Част от нашата войска ще се отдели и ще се отправи към Понтоаз и е възможно аз да ги водя. — Луи я погали по бузата и тревогата изчезна от лицето й. — Така е по-добре, красива богиньо, сега отново да Ви виждам в цялата Ви прелест. И не се лъжете — каза той весело и вдигна показалеца си, — Париж ще бъде под обсада, докато не се предаде. А когато това стане, моята плячка ще бъде най-красивата жена в града.