Той стисна с ръка двете й китки и ги вдигна над главата й.
Тя се усмихна и се освободи.
— И аз не искам да обсъждаме войната, Луи. Единственото, което желая, е да намерим друго място за срещи вместо Лувъра. Ако Ви открият, ще Ви затворят, а аз ще бъда обвинена в измяна. Габриел казва, че „Златният бокал“ е и странноприемница. Не можем ли да се срещаме там?
Луи протегна ръка и докосна лицето й.
— Простете ми, че рискувах и Вашата сигурност. Не знам къде ми е бил умът. „Златният бокал“ наистина е странноприемница, но не бих могъл да предложа на жена като Вас да нощува там. Най-малкото заради вълнението, което ще предизвикате.
Мадлен отхвърли завивката, изтърколи се от леглото и притича боса до един сандък, отвори го и взе да рови в него. С триумфално изражение измъкна шапката и шпагата си отвътре, препаса шпагата си на голо и сложи шапката на главата си.
— Нима сте забравили, че мога да се преобразявам?
За момент Луи остана безмълвен. После гръмко се разсмя.
— Скъпа моя, смела Мадлен, това преображение няма да заблуди никого!
— Какво ще кажете, Луи? Приемате ли отсега нататък да се срещаме в „Златният бокал“? Разбира се, когато сте в Париж?
— Идеята не е толкова лоша, скъпа моя. Следващия път, когато съм тук, ще проверя възможностите и ще проведа необходимите разговори със съдържателя.
Единадесета глава
октомври 1567 година
Навън беше тъмно, но салонът на кралицата беше добре осветен. В камината беше запален огън, а на масата от орехово дърво бяха сложени два масивни свещника. Краката на масата бяха резбовани и представляваха четири сфинкса — онези магически същества с мощно лъвско тяло, небесни крила и непроницаеми женски лица.
Катерина Медичи седеше на един стол с резбовани глави на овни на подлакътниците и полуголи жени на облегалката, а зад стола стоеше Шарлот, изпъната и строга, като част от резбата на стола. И двете жени бяха напълно неподвижни и за миг всичко в стаята се сля пред очите на Мадлен. Жените бяха статуи, а краката на масите бяха живи.
Мадлен беше решила, че са я повикали както обикновено да почете на кралицата и се изненада от присъствието на Шарлот. Ставаше нещо друго.
После я видя.
Сребърната кутийка от Луи!
Беше поставена на масата до Катерина. Как се беше озовала там?
Аферата й с врага беше излязла наяве, триумфалното изражение на Шарлот и кутийката на Луи казваха всичко. Бяха я разкрили.
И в цялата игра имаше пръст Шарлот, в това Мадлен беше убедена. Беше готова да й издере очите.
Мадлен се поколеба дали сама да вземе думата. Трябваше с всички сили да се опита да завърти разговора в своя полза.
Най-сетне кралицата проговори.
— Как завърши историята за Диана и Калисто, Мадлен? Забравила ли е Калисто лоялността си към своята господарка?
От припомнянето за Калисто Мадлен се засрами. Тя дължеше много на Катерина. Единственият й шанс беше да е напълно откровена.
Мадлен коленичи пред кралицата.
— Простете ми — каза тя. — Сгреших. Но не съм Ви предала.
Катерина не помръдна.
— Тази сребърна кутийка беше подарена на Луи, принца на Конде, на десетия му рожден ден от покойния ми съпруг, Анри II. Конде е водач на моите врагове, а кутийката беше открита сред Вашите вещи, госпожице. По всичко личи, че става дума за измяна. Единственият начин да се отървете от екзекуцията е да ми разкажете цялата истина.
Мадлен кимна. Трябваше да признае всичко.
— Мадам, аз обичам Луи. Единствено заради ограниченията на собствения си ум не споделих всичко с Вас, защото размахът на Ваше Величество е отвъд това, което мога да си представя. Но не съм ви изменила. Проявих неподчинение, запазих страстта си в тайна и заслужавам всяко наказание, което решите да ми наложите. Но имайте милост, не ме погубвайте.
Мадлен потърси погледа на кралицата. Лицето на Катерина беше непроницаемо. В изражението й не можеше да се прочете каква съдба й готви.
— Не Ви моля за милост — продължи Мадлен, — само за прошка. Умолявам Ви, накажете ме и ми дайте възможност да заслужа опрощението Ви. Бъдете милостива, не ме погубвайте.
Катерина гледаше Мадлен, гръдта й се повдигаше и спускаше по-учестено от обикновено, а веждите й бяха гневно свъсени. В очите й гореше някакъв огън, много по-мощен от огъня на гнева.
— Интересуват ме преди всичко Вашите действия, госпожице, далеч не Вашите чувства. Действията са всичко. Чувствата — нищо, с тях само си запълваме времето. Но действията Ви са извършени съзнателно и са продиктуваш от собствената Ви свободна воля, затова трябва да си понесете последствията.