Катерина пристъпи до прозореца и погледна навън към двора на Лувъра. Изглеждаше разхвърлян с всички тези недовършени постройки. Конде явно е знаел паролите за двореца и за Париж. Откъде е научил тази за Лувъра? Този въпрос я подсети, че все още не са открили кой е предателят в двора, който е дал на хугенотите информация за кралския ловен излет, на който те са планирали да заловят крал Шарл и самата нея.
Катерина се обърна.
— Мадмоазел Мондидие — каза тя, — аз не съм Диана, която изисква целомъдрие от своите нимфи. Всичките ми придворни дами имат право на любовен живот, а аз дори ги насърчавам, защото това прави жените по-спокойни, а в крайна сметка от това аз само печеля. И все пак във Вашия случай имаше тревожни елементи, които наложиха по-обстойно разследване. Строгото Ви наказание беше напълно заслужено заради позорната Ви потайност и липсата на доверие към мен. Но не виждам причина да преча на щастието Ви. За в бъдеще можете да се срещате с любимия си, когато желаете, стига да не забравяте на кого дължите лоялност и стига да останете открита и честна спрямо мен. В същото време Ви съветвам да не разкривате пред принца на Конде, че съм съгласна с връзката ви. Той едва ли ще разбере правилно моето отношение и със сигурност ще охладнее към Вас, защото ще реши, че целта Ви е да го шпионирате. Сега вървете, Мадлен.
Мадлен беше изумена. Беше свободна да си върви без допълнителни порицания. А кралицата й разрешаваше да продължи отношенията си с Луи. Това позволение е твърде щедро, мислеше си тя, докато слизаше по стълбите — дали пък зад него не се крие нещо друго. Трябва много да внимава в тази връзка.
Дванадесета глава
ноември 1567 година
Беше първи ноември, Париж беше под обсада малко повече от месец и хранителните запаси бяха съвсем намалели. Всички гладуваха. Само неколцина пекари, които се бяха запасили с големи количества зърно и брашно, все още имаха хляб за продан, другите затвориха пекарните си. Зеленчуците бяха оскъдни, месо почти нямаше и макар в Сена да се ловеше риба, тя не можеше да стигне за всички. Полупразният пазар беше жалка гледка. Навсякъде тъжни и гневни лица, кавги и сбивания, а броят на убийствата постоянно растеше.
Катерина знаеше, че положението не може да остане така. Обсадата трябваше да бъде вдигната възможно по-скоро. Или с преговори, или със сила. Макар и продажбата на църковните имоти да беше направила възможно временното мобилизиране на допълнителни швейцарски гвардейци, кралицата все още очакваше — и с все по-голямо нетърпение — обещаната помощ отвън, защото хугенотите все още бяха твърде силни. Затова сведенията за възможно разцепление на войската им, които беше получила преди два дни, бяха от огромно значение и тя беше свикала съветниците си в Залата на кариатидите. Конетабъл Монморанси беше опитен войник и със сигурност щеше да извлече максималното от информацията от Мадлен, и Катерина, макар и с неудоволствие, трябваше да признае, че има нужда от кардинал Дьо Лорен, за да си осигури помощта на Испания. Не го харесваше. Той беше от фамилията Дьо Гиз, коравосърдечен и лукав човек, когото повечето хора мразеха и от когото всички се страхуваха и тя напълно ги разбираше.
Канцлерът Лопитал също трябваше да присъства, а това беше проблем. Не само че канцлерът и кардиналът не бяха на едно мнение по всички политически въпроси, но и се презираха взаимно, а кардиналът така и не беше простил на канцлера, че седем години по-рано беше спрял екзекуцията на Конде — екзекуция, която кардиналът лично беше обещал на Филип II Испански.
Катерина често се беше питала какво всъщност целят Гизите. Беше напълно сигурна, че кардиналът има скрити планове. Стриктната религиозност на фамилията беше очевидна за всички, но на Катерина й се струваше, че вижда у кардинала жажда за власт и цинизъм, които отиват отвъд религията и разкриват някаква много по-лична и светска амбиция от желанието да разпространява и заздравява католическата вяра. Но какво още би могъл да иска? Фамилията беше богата и могъща, Гизите заемаха най-високи позиции и бяха сродени с най-добрите семейства. Племенницата на кардинала — Мария Стюарт, до голяма степен против волята на Катерина се беше омъжила за собствения й вече покоен син — Франсоа II. Точно това беше най-сериозното опасение на кралицата майка — че всъщност амбицията на рода е най-грозната измяна от всички — да застанат начело на Франция, да седнат на трона. Това никой никога не го заявяваше гласно, само се шушукаше по ъглите, но кардиналът все нещо е обещал на Филип II в замяна на екзекуцията на Конде, и все нещо му е обещавал при всички други случаи, в които родът Дьо Гиз беше помагал на католическа Испания. И още нещо допринасяше за подозренията на Катерина — родът Дьо Гиз все по-често настояваше, че родът Лорен произлиза от Карл Велики.