Катерина се изкачваше по широкото стълбище. Лувърът никога не й беше харесвал, напомняше й твърде много за любовницата на мъжа й, Диан дьо Поатие, и за дългите унизителни години, които беше прекарала в сянката й. Дори тук на стълбището проклетият архитект Леско беше угодил на Анри и беше добавил едно D като „Диан“ в монограма на Анри и Катерина. Така С-то на Катерина и D-то на Диан прегледно се отразяваха едно в друго, всяко подкрепяно от вертикалните черти в Н-то на Анри. След смъртта на Анри и прогонването на Диан от двора неубедителното обяснение за присъствието на тази буква D в монограма беше, че то е обърнато в името на симетрията С и че по този начин Катерина е спомената два пъти. Но тя много добре помнеше как навремето всички говореха на висок глас за това D, помнеше как придворните дами и кавалери дори не криеха развеселените си и надменни погледи, които постепенно бяха вкаменили сърцето й и бяха довели до презрителна взаимна дистанцираност. Затова преди няколко години тя беше започнала изграждането на нова резиденция, Тюйлери, точно до старите градски стени. Покрит проход щеше да минава покрай Сена през стената и да свързва Лувъра с новия замък. Но с бързото разрастване на Париж и безкрайните заплахи за война щеше да се наложи старите стени от времето на Шарл V да се разширяват. Кралицата беше поверила проекта на архитекта Филибер дьо Л’Орм, но беше помолила близката си приятелка, талантливата Мари-Катрин дьо Пиервив да надзирава работата. Дьо Л’Орм беше построил два замъка за Диан дьо Поатие и Катерина с най-голямо удоволствие би изпратила архитекта в изгнание и опожарила замъците, но оценяваше гения му и затова му избра унизителната задача да работи под ръководството на жена. Междувременно строежът беше прекъснат заради войната, а здравето на Мари-Катрин дьо Пиервив се влоши.
В общи линии все мрачни мисли тормозеха Катерина, докато вървеше към Залата на кариатидите, но размишленията й я изпълваха и с нападателност и тя се чувстваше готова за предстоящия съвет с тримата мъже.
Беше самоуверена и спокойна, подготвена да парира всяка атака на кардинала, да постави стария войник Монморанси на мястото му, да контрира мекушавия Лопитал.
Лопитал сдържано поздрави кардинала и конетабъл Монморанси, след което разсеяно им обърна гръб, за да разгледа някаква емайлирана кана, и ги остави в компанията един на друг. Кралицата все още не беше дошла. Лопитал знаеше, че кардинал Дьо Лорен презира властния конетабъл за ограниченото му мислене, при все че Монморанси неведнъж беше воювал в името на Светата католическа църква. Затова се съсредоточи още по-внимателно в рисувания емайл на каната, докато се забавляваше да слуша оскъдната размяна на думи на напрегнатия кардинал с Монморанси, който не си даваше сметка колко го превъзхожда събеседникът му. Напротив, с обичайното самочувствие, което идваше освен всичко друго и от все още здравото, въпреки напредващата възраст, тяло — с дълбок боботещ глас изразяваше мнение по теми, от които нямаше никаква представа, без ни най-малко да се притеснява от това.
Старият конетабъл се беше постарал да запази осанката на военен и се гордееше с това. Посивелите му коси бяха внимателно оформени, но късо подстригани, и той както обикновено криеше лисеещото си теме под плоска шапка, брадата му беше съвсем къса и дори сред елегантните придворни той беше облечен винаги в семпло, практично облекло в дискретни тъмни цветове. Сега той разгорещено обясняваше нещо на кардинал Дьо Лорен, чиито отговори ставаха все по-къси, докато накрая едносричните думи се сведоха до нечленоразделни звуци.
При появата на кралицата на лицето на кардинала се изписа облекчение и докато старият конетабъл сковано изпъваше гръб и се покланяше, кардиналът пристъпи да я посрещне, взе ръката й в своята и я целуна почтително. Лопитал пристъпи няколко крачки към нея и направи лек елегантен поклон, а кралицата кратко поздрави и тримата.
Залата имаше високи тавани и беше оскъдно мебелирана. Два сгъваеми стола стояха до стената от двете страни на едно буково писалище. Писалището беше семпло орнаментирано само с прави линии и беше в ярък контраст с високите италиански сандъци на отсрещната стена, с пищни обли форми и позлата. По всички стени висяха тежки гоблени с военни мотиви, а пред един от тях — този, който изобразяваше победителя Филип Огюст пред замъка Гаяр беше поставен в самотно величие един тесен стол с висока облегалка. Оскъдната мебелировка правеше залата да изглежда по-голяма, а Катерина нарочно беше избрала нея за срещата с надеждата, че ще предизвика смущение и несигурност у тримата мъже.