— Пиер, скъпи Пиер! — Мадлен падна на колене до безжизненото тяло. Заплака. Шапката й беше паднала, когато изскочи на двора, и кестенявите къдрици се бяха разпилели по раменете й.
Съдържателят застана приведен зад нея, а отсреща, от другата страна на мъртвия Пиер, се изправи мърлявият коняр, чието лице беше застинало в нещо между страх и изумление.
Мадлен усети, че някой слага ръка на рамото й. Обърна се и срещна погледа на съдържателя.
— В тежко положение попаднахте, госпожице. — Той навлажни напуканите си устни. — Но аз ще Ви помогна.
През сълзите си тя видя лъстивия поглед в очите му и заканата в усмивката му. Погледна разпасания коняр и пустия двор и осъзна, че трябва да действа. Докато спокойно се изправяше, с дясната си ръка вдигна шпагата, която лежеше в прахта до тялото на Пиер. Ръката на гостилничаря се плъзна от рамото й и той притеснен обърна поглед към острието. С лявата си ръка Мадлен развърза кесията, която висеше за колана й, и му я подаде.
— Ще Ви се отплатя богато, ако се погрижите да откарате трупа на бедния ми слуга в дома на баща ми, Еркюл дьо Мондидие. — Стараеше се тонът й да е твърд, по-благ. — Може да го сложите в каретата — каза тя и посочи с шпагата към колата на баща си, която беше спряна на двора. — Конярят Ви може да го откара.
Тя леко се завъртя и сега шпагата й сочеше коняря, който стреснат отстъпи крачка назад.
Гостилничарят премести поглед от жената към шпагата и накрая към кесията. После вдигна рамене, взе кесията и я претегли в ръката си с израз на примирение.
— Уведомете баща ми, че съм невредима — каза тя и понеже се досещаше, че съдържателят обмисля дали да не захвърли тялото и да задържи парите и колата за себе си, добави: — Самата аз ще съобщя на баща си по пратеник, за да не срещате проблеми. А сега ако обичате, ми доведете коня.
С едно кимване гостилничарят прати момчето в конюшнята и скоро то се върна с коня на Мадлен.
Тя се постара походката й да излъчва спокойствие, докато вървеше към прага на гостилницата, за да си вземе шапката, а след това и към коня си. Не трябваше да показва слабост. Никаква несигурност, никакво колебание. Метна се на седлото, пришпори коня и се отправи към Руан.
Втора глава
23–24 септември 1567 година
Лелята на Мадлен беше вдовица. Беше случила в брака си, но съпругът й, граф Дьо Карон, беше загинал в битката срещу испанците петнадесет години по-рано. Беше воювал в армията на крал Анри край рейнската граница и при триумфалния удар срещу Мец го беше застигнала славна смърт на бойното поле, а за утеха младата вдовица получи място като придворна дама на съпругата на краля, Катерина Медичи. По онова време Катерина живееше в сянката на любовницата на мъжа си — Диан дьо Поатие, и единственото й удоволствие бяха красивите й придворни дами. Седем години по-късно, когато най-големият й син Франсоа II се възкачи на трона, Катерина най-сетне се включи в битката за властта, а графиня Дьо Карон, навършила тридесет и две години, предпочете да се върне в дома си в Руан. Не й липсваше нищо — в допълнение към приходите от земите на покойния си съпруг получаваше и твърда годишна пенсия от Катерина.
Въпреки своите четиридесет години графиня Дьо Карон все още беше красива жена. Бе понапълняла, но заоблените форми й отиваха и беше запазила мекия поглед, който навремето така беше очаровал Катерина Медичи. Сега графинята гледаше озадачена племенницата си, седнала на масата срещу нея. Дрехите и ръцете на Мадлен бяха целите в мръсотия и кръв, изразът — изтерзан, и графиня Дьо Карон поклати глава. Беше сипала на племенницата си голяма чаша ябълково бренди и цветът бавно почваше да се връща върху страните на момичето.
— Независимо какво си преживяла, мило дете — каза графинята, — здравето ти е на първо място. Не мога да те пусна да тръгнеш към двореца, преди да си се нахранила обилно и да си се наспала добре. Освен това трябва да пътуваш както подобава.
Графинята отново поклати глава при мисълта за лекомисленото решение на това лудо момиче да язди само до дома й. Но явно случилото се е било толкова сериозно, че решението на Мадлен да продължи пътя си беше непоклатимо.
— Габриел ти приготвя ваната. Утре тя ще тръгне с теб. Освен това трябва да ти намерим някакви дрехи. И да се прати вест до баща ти, но за това ще се погрижа аз. Всъщност как е той? Все още ли няма жена в живота му? От колко години вече е вдовец.