Катерина въздъхна, а след това се обърна към конетабъла:
— Монморанси, погрижете се жителите на Париж да получат храната даром. Представете го като триумфален поход, нека да звучат тръби, а Вие да сте в ролята на Цезар. Трябва да се погрижим да оценят щедрия жест.
Старият конетабъл изпъна гръб при тази заповед и се поклони, а кралицата продължи:
— Повиках ви и по още един въпрос, господа, който достигна до знанието ми съвсем наскоро. Според достоверни източници армията на Конде тук, в Сен Дени, ще бъде разделена на две части, едната от които ще бъде изпратена в Понтоаз и по този начин вече няма да участва в обсадата на Париж. Какво Ви говори тази информация, господа?
— Говори ми, че Конде ме подценява заради възрастта ми, това ми говори! — възкликна Монморанси. — Но аз ще им покажа на тези неверници, на тези изменници, че още има живец в конетабъла на Франция! Мадам, позволете ми да наредя на своите съгледвачи да проверят достоверността на сведенията — в която не може да има и сянка на съмнение, разбира се — преди нападението. Ако войската на Конде намалее на брой, бихме могли да ги ударим.
— Това е един възможен вариант. — Катерина погледна въпросително кардинала. — Новини от Испания?
— Мадам, Филип Испански е дал заповед на Алба да Ви прати помощ от Нидерландия веднага щом овладеят ситуацията там. След задържането на Егмонт и Хоорн населението е като вцепенено, а Алба вече е готов да Ви изпрати няколко хиляди испански войници. Но ако наистина се открие възможност да ударим Конде и Колини сега, моето мнение естествено е, че нашият опитен конетабъл несъмнено трябва да се възползва от този шанс.
— Канцлер Лопитал?
Както обичайно, Лопитал не бързаше да отговори. Той спокойно пристъпи към емайлираната кана, поставена върху един от италианските сандъци, вдигна я внимателно и тръгна обратно към кралицата.
— Разгледайте мотива на тази ваза, Мадам. — Катерина хвърли раздразнен поглед на каната. Трябваха й дейни хора и бързи решения. — Тук виждате Язон при похода на аргонавтите. Застанал е пред стария сляп прорицател — цар Финей. Язон искал да мине през Босфора, но на входа на Черно море стърчали две високи скали — Симплегадите, които били толкова близко една до друга, че никой не можел да мине между тях. Мъдрият прорицател Финей го посъветвал да внимава. Предложил му да прати първо един гълъб — ето тук виждате как един от приближените на Финей държи две птици — и ако той успеел да мине, тогава и Язон можел да се осмели бързо да премине с кораба си. Мадам, Светата католическа църква и хугенотите са като тези две скали — те лесно могат да смажат цяла Франция, ако не внимавате. С испанските войски зад гърба си бихте могли при евентуални бъдещи преговори да заплашите враговете си и така да постигнете задоволително за Вас разрешение на проблема. Ако предпочетете да атакувате, изходът е несигурен, а след него страните ще са още по-разединени от преди.
Катерина се изправи и застана пред канцлера.
— Да — каза тя и го изгледа гневно. — Вие явно наистина сте сляп като Финей, ако не виждате, че търпението ми е изчерпано, ако не сте забелязали, че кралят е разгневен и унизен, ако не сте разбрали, че Конде и Колини ще се борят, докато хугенотите не вземат властта. Хугенотите трябва да се смачкат!
И с изненадваща ярост Катерина изтръгна каната от ръцете на Лопитал и я запрати в земята. Красивият съд се разби на хиляди парчета. Кардиналът и Монморанси се спогледаха, а после обърнаха поглед към Лопитал, който онемял гледаше парчетата в краката на кралицата.
— Помните ли смъртта на Язон, канцлер Лопитал? — извика тя гневно. — Собственият му кораб изгни и го премаза! Това е резултатът от предпазливостта и търсенето на баланс — убийствена гнилоч! Конетабъл, атакувайте враговете ни веднага щом прецените, че моментът е назрял!
Катерина се завъртя на пети и излезе от салона.
Тринадесета глава
10 ноември 1567 година
Мадлен стоеше на прозореца, когато едно мрачно ноемврийско утро конетабъл Монморанси, синът му — маршалът, и жандармите напуснаха Лувъра, за да се присъединят към останалата част от войската в нападението срещу хугенотите. Сред хората на конетабъла се открояваха и отделни висшестоящи и опитни военни като Монпенсие, херцог и граф, чиято жестокост спрямо хугенотите вече беше станала легендарна.