Иначе добре ли си? Сигурно е тежко и страшно да живееш в обсаден град. И все пак съм сигурен, че си добре. Господ не е на страната на еретиците, тяхното въстание едва ли ще продължи дълго, а ти си под закрилата на краля и кралицата майка.
А и въпреки всичко Лувърът е по-сигурно място от полята на Пикардия. Тук хугенотите върлуват, нидерландските обесници им помагат, а почтените хора предпочитат да кротуват зад заключените врати на домовете си.“
На Мадлен не й беше приятно да чете за тревогите на баща си. Щом беше намерил за необходимо да ги спомене, значи нещата бяха сериозни. Тя се замисли дали да не му пише с предложение да погостува на сестра си в Руан, но отхвърли идеята. Никой не би могъл да накара Еркюл да остави обичните си земи.
Тя реши да отговори на писмото. И без това нямаше какво да прави.
Извади хартия и перо. Но думите не идваха. Не можеше да се съсредоточи върху друго, освен върху битката.
Малко след това се появи Беатрис.
— Нали не преча, Мадлен?
— Дори напротив — каза Мадлен, облекчена, че трябва да прекъсне опитите си. — Елате и поседнете при мен. Имате ли някакви новини?
Беатрис седна до нея.
— Трябва да дойдете в салона при останалите дами — каза тя. — Ординарците непрекъснато носят вести. Няма ли да ни направите това удоволствие и да ни удостоите с компанията си?
— Опасявам се, че компанията ми в момента не е особено приятна. Скъпа Беатрис, Вие ми разкажете какво сте чули.
— Както искате. Според мен малко компания няма да Ви дойде зле, но както и да е. Чухме, че битката е в разгара си без ясен превес на която и да е от страните. Конетабълът е изпратил кавалерията си срещу ескадроните на Колини, но ездачите попаднали под обстрел и се разбягали, а врагът ги последвал направо през редиците пехотинци и настанал същински хаос. Парижката милиция проявила истинския си характер и побързала да се изтегли обратно към Монмартр и за момент нещата сякаш вървели към истинска катастрофа. Все пак всичко се разминало благодарение на смелия Монпенсие. Ако той не бил устоял, битката щяла да свърши още тогава. Но после Конде нападнал жандармите на конетабъла.
Конде. Мадлен потръпна, когато чу името на Луи.
Беатрис обаче продължи.
— Сблъсъкът бил жесток, с много убити и ранени и от двете страни, и Монморанси бил принуден да отстъпи малко. Казват обаче, че той отново мобилизирал войските си. Това е всичко, което знаем засега.
— Много убити и ранени? Има ли сред тях хора, които познаваме? — попита Мадлен. Само да не е Луи!
— Да, така изглежда, но засега не знаем повече. Не знам имена. Елате, Мадлен, да се присъединим към останалите. Виждам, че изгаряте от нетърпение да чуете още новини.
Дамите видимо бяха напрегнати. Както винаги, тоалетите им бяха безупречни, но не се водеха обичайните ведри разговори, а на всяко от красивите лица беше изписана тревога. Следобедът гаснеше, здрачът наближаваше и понеже небето и без това беше облачно, салонът тънеше в мрачина, която само подсилваше тежкото настроение.
Изведнъж вратата се отвори и на прага се появи Шарлот дьо Флавини. На лицето й беше изписан потрес.
— Конетабълът е ранен!
Думите разбиха вцепеняващата тишина. Придворните дами се струпаха около Шарлот, като приказваха една през друга. Тя размаха ръце в опит да ги усмири и в крайна сметка шумът от възклицанията им намаля. Когато и на последните им беше изшъткано да млъкнат, Шарлот започна разказа си:
— Конетабъл Монморанси е уцелен с изстрел от пистолет в гърба. Синът му, маршалът, го е довел на сигурно място в двореца и конетабълът все още е жив, но казват, че състоянието му е критично. Уви, горкият стар горд воин! След нападението на Конде срещу жандармите на Монморанси хугенотите пратили представител — един шотландец, който препоръчал на конетабъла да се предаде. Конетабълът така се възмутил от това предложение, че хванал мъжа за яката и здравата го разтърсил, след което го ударил с юмрук в челюстта. Шотландецът стенел и виел, и сипел варварски слова. Изглежда, че нашият стар конетабъл му бил счупил челюстта. В същия момент се чул изстрел и Монморанси с тих стон се стоварил на земята. Откъде е дошъл изстрелът, никой не знае. Но го уцелил в гърба и събудил беса на кавалерията и ездачите на конетабъла се впуснали в атака. Така, докато изнасяли Монморанси на сигурно място, двете вражески кавалерии се биели с невиждан бяс. Войниците се посичали едни други, коне и ездачи падали окървавени, но никой не се предавал. Това е последното, което знаем. Битката продължава и досега със същата сила и никой не знае как ще завърши.