Причината за това веселие беше неясна за Габриел, но то се оказа заразително и тя също прихна, докато вдигаше двете празни кани и оставяше на масата пълните.
— Госпожици, ще събудите целия Лувър — каза тя през смях.
— Мила Габриел, пийни и ти малко вино за отплата за работата, която ти създадохме — Мадлен наля вино в един бокал и й го подаде. Чашата беше препълнена до ръба и по бялата покривка се плиснаха червени петна.
Габриел пое бокала и приседна на един стол на почтително разстояние от дамите. И тя усещаше, че има нужда от кратка почивка след всички тези разходки между покоите на мадмоазел Дьо Флавини и кухнята.
Беатрис вдигна своята чаша и погледна приятелките си.
— После обожателят на испанската дама й казал „Мадам, целувам ръката и нозете Ви“, на което тя отговорила „Господине, по-добре се насочете между тях“. — Беатрис видимо се засрами от собствените си думи, което накара Шарлот и Мадлен отново да избухнат в смях.
— Но за Бога, Беатрис — простена Шарлот, — не съм предполагала, че Ви минават такива непристойни мисли! Къде ги слушате тези приказки?
— Абат дьо Брантом ме увери, че този разговор е напълно автентичен — отговори Беатрис.
— Познавате ли абата, Мадлен? — продължи Шарлот.
Мадлен поклати глава.
— Не, не съм имала честта да се запознаем. Нима един човек на вярата наистина може да разказва подобни неща?
— Абат дьо Брантом може. Задължително трябва да се запознаете, компанията му винаги е крайно забавна. Животът му е изпълнен с приключения, при все че е едва на двадесет и седем години. Станал е абат на Брантом съвсем млад, след което използвал немалките приходи на абатството, за да задоволява страстта си към пътешествия — Италия, Шотландия, Африка… За съжаление след падането от коня вече не е толкова подвижен. Но оковите на тялото му сякаш дават допълнителна свобода на неуморния му дух. — Шарлот пресуши чашата си и я напълни отново. — Но напоследък кралицата нещо го гледа накриво. Елегантното му остроумие ражда доста пиперливи анекдоти, в които дори и най-висшите кръгове не са пощадени.
— Сега вече събудихте любопитството ми, скъпа Шарлот — каза Мадлен. — Не може току-така да споменете пиперливи анекдоти за най-висшите кръгове, без да повдигнете поне отчасти завесата. Но първо една наздравица! — Тя се изправи и вдигна бокала си.
— В чест на какво? — Беатрис се протегна към каната, несигурно се изправи на крака и се вгледа в приятелката си със зачервени и замъглени очи.
— На любовта например? — предложи Мадлен.
— Твърде сложна е! — поклати глава Шарлот. — Не си ли съгласна, Мадлен?
— Точно затова й е необходима подкрепа, насърчение. Да пием за любовта!
Трите жени вдишаха чашите си и се спогледаха.
— За любовта — започна Мадлен. — Тази, която не пресуши бокала до дъно, никога да не изпита истинска любов. — После отметна глава и започна да пие жадно.
— За любовта — каза Беатрис, — чиста и топла, искрена и нежна. — И поднесе чашата към устните си с такъв замах, че виното се плисна в чашата и направи кървавочервени петна по светложълтата й рокля. Пиеше задъхано, а виното се стичаше от устата й и цапаше още повече красивата й рокля.
Шарлот се разсмя.
— Скъпа Беатрис, с подобна дефиниция на любовта нищо чудно, че разля половината. Ти още не си изпразнила бокала на любовта! — Тя размаха пръст и протегна собствената си чаша напред. — За любовта в нейната цялост. За сладостта и горчилката, сластта и болката.
Шарлот пресуши бокала си, вдигна го високо над главата си и го обърна с дъното нагоре, така че последните капки паднаха върху чакащите й устни.
— Високоуважаеми дами — продължи тя и облиза устни, — любовта е многостранна. Пъстроцветна и горда като паун, скромна като врабче. Възражда се у всеки един от нас като птицата Феникс, щастието от нея е по-високо от върховете на Олимп, болката — по-дълбока от морето. А болката не е спестена на никого. Как ще ни пронижат стрелите на палавия Амур, ако не ни заболи? Ако само леко ни одраскат, и любовта няма да има тежест. Но голямата, дълбока любов ранява жестоко. Страстта и страданието са неразделни другари — не, не другари, те са любовници, а плодът на сливането им се нарича сласт!
— Браво, Шарлот! — възкликна Мадлен и изръкопляска. — Отлично казано!
Трите жени се разсмяха и отново седнаха.
— Но сега трябва да задоволите любопитството ми — каза Мадлен. — Дайте ми няколко примера за разнообразните знания на абат Дьо Брантом, за които намекнахте.