— Познавате баща ми, мадам. Той се интересува само от посевите си. И от ловните си хрътки.
— И от теб, Мадлен. — Графиня Дьо Карон се усмихна топло. Никой баща не обичаше дъщеря си повече от брат й. Мадлен беше единственото дете на Еркюл и той я беше разглезил отвъд всякакви граници. Шумните му възражения срещу уроците по фехтовка и бясното яздене бяха само привидни. Той се гордееше с нея.
Мадлен кимна. Това беше вярно. Тя не помнеше майка си, починала от треска, когато Мадлен била само на две години, но баща й, който никой не взимаше особено на сериозно, беше наистина сърдечен човек и се беше погрижил да не й липсва нищо. Нищо, освен подходяща среда, с която да общува. Висшите благородници им изпращаха покани за гостуване много рядко — те намираха баща й за твърде провинциален. Родовата титла беше купена, и то неотдавна, и въпреки че с всяка следваща година плодородните земи увеличаваха състоянието на Еркюл дьо Мондидие, не му осигуряваха достъп до най-висшите кръгове и това едва ли щеше да се промени през следващите триста-четиристотин години.
Зад привидната грубост на Еркюл се криеше чувствителна душа и Мадлен никога не се беше съмнявала в обичта му. Не само й беше позволил да се фехтова, но беше ангажирал и възможно най-добрите учители и тя му беше дълбоко благодарни.
Банята й дойде добре. Кръвта, мръсотията, смъртта, похотта на мъжете, всичко това вече беше поне малко по-далече от нея. Тя седна на масата чиста и облечена в една от роклите на леля си, която Габриел набързо й беше приготвила, докато се къпеше. Вярно, роклята беше малко старомодна, но все пак много по-удобна от тоалетите от две части, наложени по последна мода. От тях Мадлен имаше само един, с всичките му труфила — кринолин и пола, корсет с високо деколте, бухнали ръкави и влудяваща нагъната яка — и мразеше да го облича. Тази златистожълта рокля й отиваше повече. Беше семпла, обгръщаше плътно тялото и имаше дълбоко правоъгълно деколте, което можеше да се украси с бродирана якичка. Цветът също й отиваше, леля й имаше отличен вкус и категорично беше направила добър избор. Мадлен открай време предпочиташе есенните цветове, смяташе, че подхождат на кестенявите й коси и сини очи. След като облече роклята, със задоволство се огледа. Знаеше, че е красива. Но и нещо повече. Беше чела Витрувий и Птоломей, и Ал Хорезми, чиито творби малко жени познаваха, и самоуверено се усмихна на момичето в огледалото.
Леля й кимна одобрително, когато Мадлен влезе в трапезарията.
На масата, застлана с покривка от бяла дамаска, имаше два красиви сребърни свещника и сребърни прибори, излъскани до блясък. Вечеряха гореща рибена супа, която имаше фантастичен вкус и сгряваше тялото. След нея Мадлен се облегна назад с доволна въздишка. Поднесоха следващото блюдо и някаква силна сладникава миризма блъсна ноздрите й. Канар о сенгбеше тежко ястие, което тя не можеше да понася. Имаше вкус на кръв. Мнозина го наричаха дори езическо. Патицата не се коли, а се удушава, за да не се губи кръвта, след което гръдната кост се чупи, за да изпълни кръвта гръдните филета. Костите и черният дроб се мелят в преса за птици и пастетът се намазва върху гърдите и бутчетата на патицата. Всичко беше пропито от сладникавия вкус на кръв и Мадлен едва побутваше храната.
Графиня Дьо Карон, която дискретно я беше наблюдавала по време на вечерята, разбра, че е дошъл моментът да поговорят.
— Доколкото разбирам, искаш аудиенция с кралицата майка — каза тя. — Тази вечер ще ти напиша едно препоръчително писмо, което ще ти осигури достъп до нея. В момента целият двор е в Шато дьо Монсо край Мо. Ще ми кажеш ли за какво става дума?
Мадлен се замисли за момент. През цялото й детство графинята й беше като майка и Мадлен й имаше доверие. Но сега трябваше да вземе предвид и други съображения.
— Знаете, че Ви обичам и Ви имам пълно доверие. Но тайната, която случайно узнах, вече погуби един човек. При това тя засяга кралското семейство. Затова смятам, че те трябва да я чуят първи.
Графиня Дьо Карон се съгласи. Не беше и очаквала друг отговор.
— Има още нещо, което трябва да знаеш, скъпо дете… — Графинята замълча, за да потърси точните думи. — Катерина Медичи е силна кралица. Мъдра и способна. Всичко, което я заобикаля, е под неин контрол.
Мадлен изгледа леля си заинтригувана. Дотук не й беше казала нищо ново.
— Нима това не е хубаво? Не мога да си обясня защо хората се оплакват, че италианка управлявала Франция. Кралицата е пример за всяка жена. Смятах, че и Вие мислите така.