— Добре дошли, мосю, в скромното ми заведение. С какво мога да Ви бъда полезен? — Кастио направи дълбок поклон.
Мъжът колебливо се огледа, погледът му се спря на Конде и той сякаш си отдъхна облекчено.
— Добри ми гостилничарю — започна той тихо, почти шепнешком, — ако не се лъжа, би трябвало да сте подготвили една стая. На името на Бовил.
При споменаването на това име поведението на Кастио стана още по-почтително. Олицетворение на самата услужливост, той любопитно и внимателно огледа госта.
— Да, господине — каза той подчертано угоднически и се усмихна затворнически, — веднага ще Ви покажа стаята, която се надявам да намерите задоволителна. — И бързо поведе госта през кръчмата.
Конде наля вино в чашите и подаде едната на Монтескьо.
— Окажете ми честта да вдигнем наздравица в чест на така щастливото Ви повишение. — Конде отпи малка глътка от виното си, а Монтескьо доволен поднесе чашата към устните си и залочи.
— Вие сте този, който ми оказва чест, като пиете за мое здраве — отговори той и остави бокала на масата с доволна усмивка.
Конде отново доля и на двамата.
— Позволете да Ви върна жеста — продължи Монтескьо. За успешната развръзка на делата Ви! — Отново вдигна чашата и отпи с видима наслада.
— Дано желанията и мечтите и на двама ни се осъществят! — отговори Конде. — Само си представете, че мечтите Ви нямат граница освен самите небеса. — Конде му смигна съзаклятнически. — Душата Ви е като орел — той разперва криле и се издига мощно нагоре само за да се спусне надолу към слабата си плячка след това. — Конде си доля вино. — За безграничните планове!
— И смърт на слабите! — засмя се Монтескьо и отпи. — Кастио! Кастио, къде сте?
— Тук, господа — задъхан се приближи Кастио. — С какво мога да ви услужа?
— Бавен сте като охлюв и тромав като магаре — каза Монтескьо, който беше почнал да заваля думите. — Донесете още една бутилка от отличното бургундско, за което съм сигурен, че в скъперничеството си сте скрили от мен. И не се тревожете, ще Ви бъде платено.
Кастио се поклони. Друг гост му подвикна и той бързо се отдалечи.
Конде гледаше събеседника си. Движенията му бяха станали тежки и несигурни, дъвчеше думите, а очите му бяха помътнели. Конде се усмихна доволно. Работата беше свършена, сега беше време за забавление.
— Добри ми Монтескьо, информирайте ме кога отново ще работим заедно. — Той пъхна една кесия в ръката му. — Петдесет екю, както се разбрахме. И ми позволете аз да се разплатя с любезния ни домакин. За съжаление се налага да тръгвам. Повярвайте ми, с голямо съжаление се отказвам от своя дял от бургундското. Но съм спокоен като знам, че го оставям в отлични ръце.
Конде се изправи, поклони се и тръгна да намери Кастио.
Мадлен любопитно се огледа. Стаята не беше толкова зле, като се има предвид в каква долна кръчма се намира. Да, наистина масата е от грубо дърво без резба, но за сметка на това е отрупана с апетитни ястия — печена патица, телешки език с брюкселско зеле, свински бут и кисели краставички. Мадлен отпи малко вино и се огледа. В огнището гореше хубав огън, а до него беше леглото с балдахин, застлано с червено кадифе, което при огледа по-отблизо се оказа кърпено на няколко места. Мадлен се усмихна. Беше сигурна, че кръчмарят намира това чудовищно легло за невъобразимо изискано. Поведението му беше необичайно дружелюбно, почти угодническо. Луи сигурно му е платил щедро.
Мадлен свали рапирата от кръста си и шапката от главата си. После разпусна дългите си коси и внимателно ги подреди така, че да им придаде привидно небрежен вид. Изтупа и приглади дрехите си и реши още да пристегне талията си, за да подчертае женствената си фигура. След всичко това се настани с виното пред огъня и се загледа в пламъците.
— Никога не обръщайте гръб на врага, още по-малко когато сте без рапирата си! — Две здрави ръце я хванаха и притиснаха силно.
— Луи! — Мадлен безуспешно се опита да се завърти. — Изобщо не съм Ви чула да влизате.
— Всеки миг невнимание може да Ви струва скъпо. Сега сте моя пленница, красавице. Вече ми принадлежите и трябва да изпълнявате всичките ми нареждания. — Ръцете я измъкнаха от креслото и я завъртяха. — Като начало искам от красивата си пленница една целувка.
Устните му срещнаха нейните. Когато най-сетне я пусна, Мадлен се беше задъхала.
— Как ми липсвахте, Луи! Почти бях загубила надежда да получа вести от Вас.