— Любима моя, няма да се отървете така лесно от мен. Времената са тежки. Но дори и войната не може да ме спре да Ви виждам.
— Нима сте се осмелили да влезете право в лагера на врага само заради мен?
— Само заради Вас, скъпа приятелко. И в Хадес бих Ви последвал, както Орфей последвал Евридика. — Конде се поклони, хвана ръката й и я целуна.
Мадлен се засмя.
— Ласкателства и прекомерна галантност има и в двора. От Вас искам истината.
— Какво облекчение е да се общува с Вас — каза Луи, а в погледа му се четеше възхищение. — Никога не съм срещал такава жена.
Целунаха се отново, дълго и страстно.
Когато най-сетне се откъснаха един от друг, се усмихнаха, чувстваха се истински близки. После говориха за какво ли не — за тъгата си, за войната и тежките времена, за това как са я карали междувременно. Мадлен сподели за смъртта на баща си.
— Съжалявам, скъпа моя. Сигурно е било голям удар за Вас. Във войната падат много жертви. Вие как сте?
— Вече съм по-добре — отговори тя. — Но бях много притеснена. Молех се Вие да не пострадате. Какво правихте последните месеци? Опасно ли беше? — Тя се надяваше Луи да не заговори за съпругата си Елеонор. За нея не й се слушаше.
— Дали е било опасно? Имаше и такива моменти. Но Вие не се тревожете. Щом мога да се промъкна в самото сърце на Париж, мога да се справя с всичко.
— Да, просто не можах да повярвам на очите си, като Ви видях да си седите най-спокойно току под носа на враговете си. Всъщност кой беше мъжът, с когото разговаряхте, когато влязох? — Беше й се сторил познат, но тя не му го каза.
Конде се изправи и пристъпи до масата, за да си налее вино.
— Сама видяхте колко е препълнена кръчмата. Не можах да намеря маса, на която да съм сам, затова докато Ви чаках, се заговорих с някакъв случаен гост. — Луи беше прав, с гръб към нея.
— Но защо не ме изчакахте тук, в стаята?
Конде се обърна и за миг през лицето му премина сянка на раздразнение. После той отново се усмихна и се приближи до Мадлен.
— Скъпа Мадлен, защо сте толкова подозрителна? Нима не ми вярвате?
— Напротив. Просто напоследък се случват толкова ужасяващи неща. Една от най-близките ми приятелки в двореца беше убита в моето легло. Казваше се Беатрис д’Арси. Познавахте ли я? Няма и два месеца оттогава. Беше легнала да си почине в моето легло, а когато се прибрах в стаята си, я намерих мъртва. Гърлото й беше прерязано. Беше ужасяващо. И всички са единодушни, че жертвата е трябвало да бъда аз. Кралицата майка нареди извършителят да бъде открит, но без резултат.
— Беатрис д’Арси, името ми е познато. Но не я познавам. Бедната жена. А че е трябвало да сте Вие… Разбирам, че това сигурно Ви ужасява.
Той взе ръцете й в своите. После я поведе към леглото.
— Седнете тук — каза й — и ме погледнете. Нима вярвате, че някога бих Ви наранил? Нима не вярвате, че бих направил всичко по силите си, за да Ви защитя? Никога не се съмнявайте в мен. — Конде я прегърна. — Изчаках в кръчмата, за да усетя какви са настроенията в Париж и да чуя мнението на обикновените граждани за свещената война. Но мислех, че сме се разбрали да не говорим за войната? — Той повдигна лицето й към своето и я целуна. — Не познавам човек, който би Ви наранил. Да не би да имате проблеми с кралицата? Да не би някой да е узнал за любовта ни?
— Простете ми, че съм толкова подозрителна, Луи — каза тя. — Мислите ми още са помрачени от скръбта и това пречи на преценката ми. Но Беатрис загина в леглото ми. А убиецът все още не е открит. Не разбирам кой би искал смъртта ми.
Мадлен се изправи, отиде до огнището и се загледа в пламъците. Луи я беше попитал дали кралицата не е разкрила любовта им. Но Катерина й беше казала, че е по-добре Конде да не знае за това.
— Можете да бъдете напълно спокоен — каза тя накрая. — За любовта ни никой не знае.
Конде, който до този момент разсеяно гладеше чаршафите на леглото с ръка, сега се изправи и отиде до нея.
— Скъпа моя — каза той, — нека поне тази вечер забравим скърбите и проблемите си. Да забравим свадливия Арес и вместо него да почетем красивата Афродита.
Луи я хвана за кръста и я придърпа към себе си. През тялото й премина сладка тръпка и тя забрави всякакво съмнение. Вдигна поглед към него и се усмихна.
— Забравяте, Луи, че най-жарката любов е била плод именно на сливането на Арес и Афродита.
Празната гостилница тънеше в мрак с изключение на гаснещата жар на въглените. Мадлен беше успяла да слезе по стълбите съвсем безшумно и сега си отдъхна облекчено. Беше си същинско изпитание да се появи в препълнената кръчма, преоблечена като мъж. Тя се спря и се усмихна. Истинско приключение.