— Отлично казано, мосю Таван — отговори кардиналът. — Точно по тази причина сме се събрали днес. Кралят трябваше да продължи войната, докато и последният хугенот не умре! — Кардиналът заплашително размаха пръст. — А на всичкото отгоре той се разплати с германската кавалерия вместо Конде.
— Позволете ми да отбележа, господин кардинал, че тази част от преговорите беше от полза за всички ни. Тя гарантираше изтеглянето на кавалерията от страната и в резултат германците вече не са заплаха за Негово величество.
— Имате право, мосю Таван — намеси се Монпенсие. — И ние също ще спечелим от това. Веднъж щом армията на хугенотите се разпусне и се разпръсне във всички посоки, лесно ще ги победим.
— Да ги победим? А мирните преговори на краля? Би било нечувано, би било държавна измяна да се противопоставим на преговорите с нападение срещу Конде — каза Таван.
Кардиналът вдигна ръка, като да го спре.
— Изменниците във Франция са принцът на Конде и адмирал Колини, не забравяйте. Ние сме се събрали не за да извършваме измяна, а за да я спрем. Борбата срещу враговете на Бога е свята задача, така че не говорете за измяна. Твърдите, че воювате в името на Светата католическа църква, нали така, мосю Таван. Докажете го и влезте в братството на Светата църква. Заедно ще потеглим на кръстоносен поход срещу враговете на Бог.
Огънят на въодушевлението загоря по лицето на кардинала и вдъхнови и останалите.
— На нож!
— В името на свещеното братство!
— Смърт на Конде!
Само Таван не се увлече от общия плам.
— Разбира се, Вие имате право, кардинале — каза той. — Единственият начин да се отървем от този противен израстък върху християнската вяра е като го отстраним веднъж и завинаги. Тревожи ме само, че той подведе някои от най-добрите ни благородници. Самият принц Дьо Конде е фин човек, който смело и гордо се е бил за Франция. Сетете се за Мец, Ранти, Италия… Списъкът с победите му е дълъг. Трябва да изкореним калвинистките еретици, не френската аристокрация. — Таван се загледа навън замислено. — Но и те ще паднат под ножа, ако такава е Божията воля. Съгласен съм с Вас. Да обединим силите си в общата борба.
— Вие сте истински поддръжник на Църквата — каза кардиналът. — А сега, господа, да се закълнем, че ще пазим мира само до разоръжаването на хугенотите. След това в името на Бога ще ударим Орлеан, Ла Рошел и всички други леговища на тези дяволски изчадия.
Деветимата се огледаха един друг тържествено, вдигнаха дясната си ръка и един след друг повториха:
— Кълна се в името на Бога.
Катерина затвори очи. Беше безкрайно уморена, което я изненада, защото тя дълбоко презираше тази слабост и рядко я допускаше. Обикновено проблемите и кризите я зареждаха. Но гражданската война от последната половин година я беше изтощила необичайно много и тя се радваше, че е приключила. Приключила ли беше всъщност…? Никой не беше останал доволен от мирните преговори в Лонжюмо, това й беше известно. Самата тя също не беше доволна. Но примирието беше необходимо. Всички бяха уморени, всички бяха останали без средства. Проблемите на Франция не бяха намерили разрешение, положението дори се беше влошило, помисли си тя отчаяна. Позициите на двете страни никога досега не се бяха различавали така коренно. А на всичкото отгоре и католическите поддръжници на Гизите, и хугенотите на Конде предявяваха претенции към трона, заеман от сина й. Всъщност в момента ситуацията беше толкова изострена, че още дълго време никой не би могъл да се надява на траен мир. Затова тя трябваше да нанесе удар на адмирал Колини и Луи дьо Конде и един път завинаги да приключи с последователите на реформаторската църква. Но сега не й се мислеше за това. По-късно, след като си почине. За момента поне бяха сключили примирие, а хугенотите бяха обещали да предадат обсадените градове — това беше най-важното.
Вратата тихо се отвори и в стаята влезе Шарлот дьо Флавини.
Катерина леко отвори очи, направи знак на придворната си дама да се приближи и отново ги затвори.
— Достатъчно зле е, че половин Франция отказва да се подчини. Сега и в собствения ми дом ли няма да ми се подчиняват? Нима не подчертах, че не искам да ме безпокоят повече? Какво желаете, Шарлот?