— Извинете ме, мадам. — Шарлот направи реверанс. — Но младият маршал Монморанси държи да го приемете, а никой не смее да го пусне при Вас. Затова той помоли мен за помощ и ме увери, че е крайно належащо да разговаря с Вас.
Шарлот замълча в очакване на отговора.
Кралицата отвори очи, а на лицето й беше изписано примирение.
— И къде е маршалът в момента?
— Чака отвън. Да го въведа ли, мадам?
— Момент. — Катерина се надигна и пристъпи до едно голямо огледало. — Помогнете ми с яката, Шарлот.
Шарлот пристъпи до нея, за да й помогне с нагънатата яка.
— Какво проклето, смехотворно изобретение. Знаете ли, че според испанската мода яките сега трябва да са още по-големи? Поне този път мъченията важат и за мъжете, това все пак е нещо. — Катерина се засмя кратко и отново зае мястото си. — Вече можете да поканите маршала.
Шарлот отвори вратата и даде знак на мъжа отвън, а Монморанси почтително приближи до кралицата и се поклони.
— Искали сте да ме видите, маршале?
— Извинете настойчивостта ми, мадам. Но научих тайна, която смятам, че ще Ви заинтригува.
— Също като многоуважаемия си баща и Вие приемате службата си наистина на сериозно. Говорете спокойно.
— Мадам, до знанието ми достигна, че не всички са доволни от примирието, сключено в Лонжюмо.
Монморанси замълча и погледна кралицата, като чакаше реакцията й.
Катерина сви вежди.
— Господин маршал, това едва ли е тайната, която е наложила незабавната Ви среща с мен. Давайте направо!
Смутен от раздразнението на кралицата, Монморанси продължи с известно притеснение:
— Научих, че тук в Лувъра се е състояла тайна среща с цел да се осуети примирието. Привържениците на Светата църква искат да нарушат мира и да нападнат хугенотите веднага щом те се разоръжат.
Катерина гневно се свъси и Монморанси млъкна.
— Продължавайте, маршале, продължавайте, за Бога. Не към Вас е насочен гневът ми. Може би сте научили от източника си — чието име много бих се радвала да науча — и кой точно е взел участие в тази среща?
Смущението на Монморанси вече беше видно.
— Братовчед ми, кардинал Дьо Шатийон, чул за тайната среща и сметнал, че кралят трябва да бъде уведомен. Затова се обърна към мен, за да предам новината. По отношение на присъстващите знам единствено, че срещата е свикана от кардинал Дьо Лорен… — Маршалът се поколеба — и че назначеният от Вас управител на Бургундия, почитаемият сеньор Таван, също е присъствал.
В същия момент пред вратата се чу шум. Тя рязко се отвори и Анри д’Анжу почти влетя в стаята. Той погледна Монморанси объркан, избърса две-три капки пот от челото си и се обърна към майка си.
Катерина поклати глава.
— Що за шумотевица, сине? Както виждате, в момента водя важен разговор с маршала и не желая да ме безпокоят.
В тона на Катерина се долавяше съвсем лек укор, а дори и той беше смекчен от тънката усмивка на устните й.
Анжу се овладя. Направи кратък поклон към Монморанси и отново погледна майка си.
— Струва ми се, че като генерал-лейтенант и аз трябва да взимам участие във важните разговори. Но не затова идвам. Мадам, току-що научих нещо от първостепенно значение… — Анжу хвърли поглед към Монморанси и замълча.
— Говорете, сине, и се научете да вярвате на маршала. Родът Монморанси винаги е бил истинска опора за короната.
— Чух, че поддръжниците на Гизите начело с кардинал Дьо Лорен планират да нарушат примирието. Канят се да нападнат Орлеан и Ла Рошел, след като Конде разпусне армията си.
На вратата се почука и кралицата изгледа двамата мъже отчаяно. Шарлот, която беше отстъпила дискретно, сега отвори.
— Сега пък кой е, мадмоазел Дьо Флавини? — попита Катерина.
— Мадам, пристигнал е куриер на Конде, който настоява за незабавна аудиенция.
— Настоява! Незабавна! — Катерина изглеждаше сякаш всеки момент ще избухне. Но нервните бръчки по лицето й изчезнаха сякаш магически и тя с бавен и спокоен тон помоли Шарлот да въведе вестоносеца в покоите й.
Докато Катерина четеше писмото, в стаята цареше мълчание. Куриерът стоеше на почтително разстояние с шапка в ръка, Анжу небрежно се беше подпрял на камината, а Монморанси крадешком хвърляше погледи на кралицата и на вестоносеца, сякаш се страхуваше да не се сбият.
Най-сетне Катерина вдигна поглед.
— Мосю, ще получите отговора по-късно вечерта. Сега можете да си вървите.