Тя го освободи с едно махване на ръката и той бързо се оттегли. Кралицата погледна първо единия мъж пред себе си, после другия.
— И така, господа, изглежда, че вестта за тази изключително тайна среща, свързана с изключително тайното нападение срещу хугенотите, е стигнала и до самия принц Дьо Конде. — Катерина размаха писмото. — И той настоява за обяснение. Ще обсъдя въпроса с краля.
Тя отново зачете писмото.
Монморанси хвърли несигурен поглед към Анжу.
— Свободни сте, господа!
Маршал Монморанси кратко се поклони и излезе така бързо, че за малко да се спъне в собствените си крака. Анри д’Анжу го изгледа презрително. После го последва с едва прикрита прозявка.
— Всичките се държите като деца — промълви Катерина и се обърна. — А, Вие още сте тук, Шарлот! Довечера ще дойдете да ми почетете, но преди това имам една задача за Вас.
— Да, мадам.
— Намерете мосю Таван. Помолете го да Дойде незабавно, но, за Бога, постарайте се никой да не Ви вижда. Необходима е пълна дискретност, Шарлот. Ако се налага, използвайте тайния изход, но тази среща тук не се е състояла.
Кралицата стоеше с гръб и все още не беше проговорила след влизането му и иначе спокойният Таван започна да губи търпение.
— Знаете ли защо Ви повиках, мосю Таван?
Таван гледаше гърба на краищата, сякаш искаше да отгатне мислите й.
— Не, мадам.
— А аз мисля, че ако хубаво се замислите, ще се сетите.
Кралицата се обърна и го погледна в очите. След няколко секунди Таван отмести погледа си и кралицата доволна се усмихна.
— Вие ми служихте вярно и се справяте отлично като управител, господине, и съм сигурна, че и аз, и Вие желаем това да остане така.
Катерина направи кратка пауза, сякаш за да му даде възможност да осмисли думите й.
Таван се вцепени. Лицето му беше като изсечено в камък, когато отговори:
— Мадам, аз съм — както и винаги съм бил — Ваш най-покорен слуга.
— Владетелят не винаги може да следва сърцето си. Обстоятелствата изискват компромиси и често се налага човек да остави настрана собствените си желания заради доброто на страната. Разбирате ли ме, мосю Таван?
Таван погледна кралицата неуверено.
— Не съм съвсем сигурен какво има предвид Ваше Величество.
— Нямаме време за заобикалки — отсече тя. — Вие не сте глупав, господине, нито пък аз. Тайната Ви среща с поддръжниците на Гизите, на която сте взели единодушното решение да нарушите примирието, което кралят сключи в Лонжюмо, е наивна и вероломна.
— Ваше Величество… — възкликна Таван изумен.
— Не ме прекъсвайте! Беше задължително да постигнем мир — на всяка цена. Или почти на всяка. Но кралят също като Вас е католик и единственото, което иска, е разпространяването на правата вяра. — Гневният израз на лицето на Катерина леко се смекчи, както и тонът й. — Вие се борите за вярата си, мосю Таван, и това е достойно за уважение. Но трябва да се научите да се подчинявате на краля, чиято цел е същата като Вашата. И трябва да научите докъде се простират уменията Ви. Нима сте толкова наивен и суетен, че да смятате, че с един удар ще решите проблем, с който кралят се бори от години?
Таван беше смазан. Той коленичи пред кралицата.
— Простете ми, мадам, простете ми невежеството. Аз съм Ваш слуга. Заповядайте ми каквото поискате, пратете ме в ада да се бия със самия сатана, стига да мога да докажа верността си към Вас!
Изразът на лицето на Катерина беше непроницаем, но в очите й проблясваше намек, че се забавлява.
— Изправете се, мосю Таван. Чак толкова далече не е необходимо да ходите. Ще съм доволна и само да се върнете в Бургундия и отново да се заемете с работата си. Обучете хората си добре и не прекалявайте с отпуските. Ще Ви уведомя, когато настъпи моментът. Не след дълго ще имате възможност да се заемете с богоугодното дело да посичате хугеноти, а когато главата на чудовището падне, тялото безсилно ще я последва. Когато моментът назрее, ще трябва тайно да заловите Конде и Колини. Разбрахте ли ме? Заедно с група доверени мъже ще се промъкнете до водачите на еретиците. Армията на Конде и Колини скоро ще бъде разпусната. Те ще останат сами и без защита. Заловете ги и ми ги доведете. А ако се стигне до битка, мосю Таван, и друг изход няма, имате позволението ми да ги убиете.
Куриерът на Конде напусна Париж същата вечер. Със себе си носеше писмо до принца от Шарл IX, в което кралят го уверяваше, че мирът ще бъде опазен. Освен това кралят прехвърляше отговорността за всяко противопоставяне на мирните договорки върху кардинал Дьо Лорен, който в прав текст беше наречен изменник.