Колкото до смъртта на Беатрис, която по всяка вероятност е била опит за покушение срещу самата Вас, кой би имал мотив? Тъкмо мъжът с кривия нос, който знае, че сте станали свидетел на първото убийство. Ако Вие сте видели него, защо и той да не е видял Вас? Това, че принц Дьо Конде познава този мъж, не го прави негов съучастник. А какво Ви говори интуицията Ви? Точно, че Конде е казал истината, когато е заявил, че винаги ще Ви защитава, но че е излъгал за познанството си с мъжа — източник на тайните му сведения. Според мен можете да сте спокойна в любовта на Конде. Просто той мъдро пази военните си тайни.
Мадлен кимна замислена. Изводите на кралицата звучаха убедително. В крайна сметка защо е толкова обидена, че Луи е намерил за нужно да я излъже. Тя също го беше излъгала — по отношение на факта, че кралицата знае за връзката им и дори я одобрява. Не точно поради причините, които кралицата беше изтъкнала, но двамата бяха квит.
— Мадам, Вие облекчихте ума ми от тежко бреме. Простете ми, че не Ви се доверих по-рано.
Кралицата я спря с жест.
— Нито дума по въпроса повече. Оставете на хората на краля да заловят извършителя. Мисля, че е най-добре и занапред да избягвате „Златният бокал“. А и трябва да ми обещаете винаги да идвате при мен с проблемите си.
Мадлен разбра, че разговорът е приключил, изправи се и направи реверанс.
— Благодаря, мадам, Вие сте самата доброта.
Катерина проследи с поглед как Мадлен затваря вратата зад гърба си. После посегна към каната с вино и отново напълни бокала си. Колко жалко за това момиченце! Интелигентна и смела, но заключена в примитивната мрежа на чувствата си. Е, точно от това можеше да се възползва Катерина. Можеше да хване Конде в капан с помощта на Мадлен. Но беше твърде рано, тя още имаше нужда от него, докато примирието влезе в сила, а той разпусне армията си. Не трябваше да го пипа, докато негови войски все още отказваха да предадат обсадените градове. В най-силния град на хугенотите — Ла Рошел — бяха позволили на управителя й Дьо Жарнак да влезе, само ако е без военния си ескорт, а Ла Рошел беше от първостепенно значение и контролът върху него трябваше отново да стане неин. Не, по-добре да изчака пълното разоръжаване на хугенотите. После Таван можеше да плени Конде и Колини, както вече му беше поръчала. Таван беше човек на честта и човек на вярата, тя не се съмняваше, че ще изпълни поисканото. А ако, противно на очакванията, този план пропадне, тогава може да се използва Мадлен. Или да удари Конде и Колини по друг начин. Начини имаше. Сред стъклениците с отрови имаше много силни смески.
Катерина пристъпи до прозореца и усети хладния бриз върху лицето си. Отпи от виното. Най-малкото можеше първо да се погрижи за предателя и да се опита да разнищи връзките му в двореца. Дразнеше я, че все още не беше разкрила кой в Лувъра е участвал в съзаклятието срещу нея и краля. Трябваше да прати шпиони в „Златният бокал“. Трябваше да залови убиеца и да разкрие предателя в собствения си двор.
В балната зала, в другия край на Лувъра, Шарл IX спореше с брат си Анри д’ Анжу. Шарл отдавна беше приел, че реалният владетел е майка им и че нещата никога няма да се променят. В известен смисъл дори изпитваше облекчение. Но това, че малкият му брат Анжу беше назначен за генерал-лейтенант и сега се опитваше да си придава важност и да раздава заповеди — това не можеше да го понесе.
— Първо ще се съветваш смен! — викна Шарл на Анжу. — Аз съм кралят. А вие останалите можете да си вървите!
Присъстващите кавалери и придворни дами, които се бяха събрали да репетират някакъв танц, побързаха да излязат, смутени от неловката ситуация.
Анжу презрително изсумтя. Беше му все едно. Знаеше, че той е любимецът на майка им.
— Аз пък съм генерал-лейтенантът — каза той. — За войската отговарям аз. И майка е информирана за това.
— Но аз също трябва да съм информиран!
— И защо? Ти по-добре си репетирай танците.
— Искам да знам какво прави войската! Нима вече почнахте да рушите мира? Твърде рано е да…
— Просто пратих гвардейците в Кастр, нищо повече. Градът все още не се е предал, а това ни беше обещано при преговорите. Но скоро ще стане, моите гвардейци си знаят работата.
Вътрешно Шарл все още беснееше. Но беше вярно, че трябваше да се вземат мерки във връзка с Кастр.
— Чух, че си назначил нов гвардейски капитан — каза Шарл кисело. — Монтескьо ли се казваше? Искрено се надявам да се справи със задачата. Оттук нататък ще споделяш всичките си назначения първо с мен. Чувам слухове, че Монтескьо не заслужава такова повишение. И че мисията в Кастр му е първата.