— Това е значи прочутата билка, herbaregina! — Колини пое кутийката и жадно вдиша аромата. — Доколкото си спомням, Нико дьо Вилмен пръв прати от тези листенца на кралицата преди няколко години от Лисабон. Беше толкова горд с откритието си, че го кръсти никотиана. Написа и цял медицински труд върху благотворното му действие.
Конде се настани на един стол.
— Да, точно така — каза той. — Но прахообразната му форма, която може да се всмръква, е сравнително нова. Навлезе в двора едва преди година-две. Кралицата майка ползва праха при мигрена. И е отличен ефект, заради което наричат никотианата „билката на кралицата“. Казват, че имала и много други отлични свойства. Освен другото прояснява мозъка, като изхвърля всички излишни мисли. Опитайте!
— Точно от това имам нужда — отговори Колини със саркастична усмивка. — Как се прави?
— С това в кутийката — да, това с дупчиците — стривате навитите листа, това е всичко. И после вдишвате праха.
Колини се захвана с рендето. Заради присъщите си елегантност и спокойствие изглеждаше сякаш никога не е нравил нищо друго. Дори когато тютюнът изненадващо удари лигавицата на ноздрите му, привидно той остана напълно невъзмутим. Каква изненадваща нова форма на забавление — синтез на аромат и вкус, остър, но напълно различен от всичко познато, предизвикателен но съвсем нов начин… Малко по-късно адмиралът усети деликатен, но осезаем прилив на енергия и яснота, последван от леко гадене.
— Впечатляващо, сякаш мрачните облаци в главата наистина изчезват!
— Да, и моето усещане е същото. — Конде взе кутийката и си приготви една доза. — Някой ден това растение ще бъде едно от задължителните удоволствия на човека. — Той всмръкна тютюна и но лицето му се разля видим израз на доволство. — За мен вече е задължително — продължи той, — не минава и ден, без да се насладя на една доза.
Известно време двамата се наслаждаваха на действието на растението. После Колини взе думата:
— Да се възползваме от бистрите си мисли, предизвикани от билката на самата кралица. Подготвих чернова на писмо до краля във връзка с петдесетте хиляди екю, които гарнизонът му открадна от мен.
Колини подаде на Конде лист хартия, които принцът прочете, като кимаше одобрително.
— Отлично, напълно съм съгласен! Първо почит и уважение. После любезност, с която давате да се разбере, че искате да намерите решение на проблема заедно. И накрая индиректна заплаха за война, която би изглеждала като резултат от нежеланието на краля за мир и би ни освободила от отговорността за нарушаването на примирието, в случай че то бъде нарушено. Все още нямаме готовност за бойни действия, затова съм съгласен с подхода Ви към ситуацията. Нямам никакви предложения за промени в писмото. Както обикновено, Вие сте далеч по-добър дипломат от мен, адмирале.
Конде подаде писмото на Колини.
— Но — продължи той, — за съжаление имаме още проблеми. Положението на нашите братя в Нидерландия значително се влоши след неуспешния опит за инвазия на Насау. Както знаете, Алба наказа опита с ужасяващи масови екзекуции.
Той наля вино и на двамата и подаде едната чаша на Колини. Спокойният му досега тон беше натежал от важността на въпроса, а на лицето му се бяха изписали тревожни бръчки.
— Егмонт беше фин човек, благородник по душа, не само по титла. Ужасно и несправедливо е, че Франция не възрази срещу екзекуцията му.
Колини пое виното без признак на каквато и да било емоция. Отпи една-единствена глътка, вгледа се пред себе си и остави чашата.
— За момента трябва да оправим собственото си положение — отговори той най-накрая. — Замислете се колко отлични хора жертвахме в пагубния си опит да помогнем на Насау. Катерина Медичи ги спря и смаза, още преди да тръгнат. Спомнете си прекрасния капитан Коквил, екзекутиран напълно безпредметно. Тревожно е, разбира се, че водачите на нидерландците Егмонт и Хоорн бяха екзекутирани, но какво бихме могли да направим по този въпрос в крайна сметка? Признавам, наистина ние се борим за същото като фламандските протестанти, но за момента няма да е от полза да се намесваме там. Имаме си достатъчно грижи тук.
Той изгледа Конде настойчиво.
— Не съм съгласен, адмирале — каза Конде. — Вилхелм Орански и брат му Насау са, както сам правилно отбелязахте, наши съмишленици, борят се за същото, за което и ние, макар и да го правят в Нидерландия. — Известно време принцът мълчаливо местеше кутийката върху масата. — В подобна трудна ситуация човек винаги има полза от съмишленици и ще дойде ден, в който те ще ни върнат помощта. Току-що получих покана от Вилхелм Орански, който предлага точно такъв съюз. Тази страна, която първа се справи с врага, ще е длъжна да помогне на братята си да постигнат същото.