Таван снизходително се усмихна.
— Мъдро решение, генерал-лейтенант. Мога ли да препоръчам изненадващо нападение срещу Колини и Конде? Те са най-близо, най-малобройни и вероятно смятат да спрат за почивка едва когато се съберат с останалите. Нека Ви покажа.
Таван се изправи и посочи едно място на картата.
— Тук е Ла Рошел. Принцът и адмиралът са се отправили на юг покрай брега и в момента се движат по северния бряг на Шарант към Ангулем. Ние сме тук, само на около 30 мили южно от Шарант. Можем да прекосим реката край Шатоньоф и да им пресечем пътя — точно преди Жарнак. На тях все още им остават цели два дни поход преди да стигнат Ангулем.
Таван замълча, докато Анжу изучаваше картата.
— Както виждате — продължи той след малко, — трябва да побързаме, за да стигнем, затова предлагам да тръгнем незабавно. Самият аз ще съм най-отпред с кавалерията и ще вода първото нападение. Вие може да ме последвате със своите конници и пехотата. Ако се движат бързо, швейцарците и пешаците могат да са там за пет часа.
— Блестящ план, мосю Таван — каза Анжу. — Майка ми беше права да ми препоръча таланта Ви. Помолете офицерите да се съберат на военен съвет тук след половин час, след като се подготвят за поход.
Таван направи лек поклон и понечи да излезе, но Анжу го спря.
— А, да, още нещо, мосю Таван. Бихте ли повикали гвардейския капитан Монтескьо? Има една дреболия, която трябва да обсъдя с него, нищо сериозно, просто… — Анжу прехапа долната си устна —… една дреболия.
— Ще се погрижа — отговори Таван кратко, подразнен от поръчението и се обърна на пети, без да се сбогува, както би било редно.
Десетина минути по-късно в палатката влезе Монтескьо.
— Генерал-лейтенант, разбрах, че сте искали да говорите с мен? — Монтескьо държеше шапката си в ръка.
— Да, така е, искам да обсъдя нещо с Вас — покашля се Анжу и почна нервно да поглажда картата на масата.
— На Вашите услуги, генерал-лейтенант. — Монтескьо се поклони, но когато Анжу продължи да мълчи, добави: — За мен е голяма чест да съм на служба при Вас като гвардейски капитан и се надявам да продължа да заслужавам доверието Ви.
— Разбира се, Монтескьо, винаги сте били мой довереник. И, естествено, аз продължавам да разчитам на пълната Ви дискретност.
— Естествено! — побърза да отговори Монтескьо, докато гледаше с растящ интерес генерал-лейтенанта.
— Чудесно. В моето положение на генерал-лейтенант на Франция се налага да удрям здраво по враговете на страната. Принцът на Конде и адмирал Колини бяха… — Той се поколеба. — …искам да кажа, че навремето…
— Но, разбира се, генерал-лейтенант — притече му се на помощ Монтескьо. — Хугенотите не са добри съюзници. Дано не идва ден, в който Господ да повика при себе си крал Шарл, но ако това стане, Негово превъзходителство кардинал Дьо Лорен и уважаемото му семейство ще са най-добрата подкрепа на следващия крал, нали така, Ваша милост? Това, че Вие навремето сте били така великодушен, че да разчитате на хугеноти, ще си остане нашата малка тайна, а аз съм горд от доверието, което Ваша милост ми оказва.
— Именно, именно, добри ми капитане. — Очите на Анжу светнаха оживено. — Вероятно знаете също така колко много кралицата майка желае лидерите на хугенотите да бъдат ликвидирани. Затова имам едно поръчение към Вас, което може да ви донесе висока чест. Днес следобед ще нападнем адмирала и принца. Те са напуснали Ла Рошел с кавалерията си, а ние ще ги изненадаме от другата страна на Шарант, близо до Жарнак. Война е, хората умират. Открийте Конде и Колини, убийте ги, използвайте всички средства, но се съсредоточете върху тази цел. Ако убиете водачите на врага, ще бъдете възнаграден, Франция ще Ви благодари за вирната служба, на Вас, на гвардейския капитан на херцога на Анжу.
Монтескьо се поклони и си помисли колко хитро от страна на херцога по този начин да се отърве и от последните свидетели, като в същото време покаже лоялността си. На глас каза:
— Аз, разбира се, ще направя всичко по силите си, генерал-лейтенант. Но Ваша милост трябва да е подготвен, че шансът да ги открия сред хиляди и да ги убия, при положение че са тръгнали на битка, е нищожен.
— Не очаквам нито повече, нито по-малко от всичко по силите Ви, капитан Монтескьо. То е предостатъчно. Под моето командване Ви очаква блестяща кариера. — И с тези думи Анжу освободи Монтескьо, който излезе от палатката.
Луи дьо Конде яздеше начело на кавалерията си. Зад гърба си чуваше тропот на конски копита по твърдата земя, откъслечни думи и смях. Духът на войниците му беше висок. По-напред виждаше ариергарда на ротата на Колини, която също поддържаше добро темпо. След два дни щяха да се обединят с поредния съюзник, да завземат още територии, да станат по-силни. А когато отново застанат пред портите на Париж, ще са толкова могъщи, че гордата столица ще трябва да сведе глава и да приеме новия си владетел, Луи, принц по кръв, достоен да бъде крал на Франция.