Той вдигна поглед към небето и под лекия слой облаци видя стегнатата V-образна формация на ято гъски, които летяха на север.
Тъкмо бяха подминали Жарнак. В този участък Шарант се виеше красиво и Конде с удоволствие наблюдаваше как тихите й води се провират между хълмовете. Малко по-напред реката правеше лек завой вляво, после един по-голям зад хълма вдясно, зад който Колини и конниците му тъкмо се скриваха.
Беше следобед, яздеха от ранни зори и Конде усещаше, че конят му е уморен. Но когато се обърна и огледа конниците си, видя само лица, озарени от сили и желание, а това желание се предаваше и на конете и високото темпо не спадаше.
Изведнъж се чуха изстрели. Не просто отделни гърмежи, а цял залп, и някои от конете зад него зацвилиха и се вдишаха на задни крака. Изстрелите се чуваха някъде напред, там, където адмиралът беше свил вдясно. Луи направи знак на хората си да спрат и се обърна. Войниците му го наблюдаваха със сериозни и напрегнати изражения, а когато извади рапирата си, всички последваха примера му. Отново прогърмяха изстрели и Конде размаха оръжието си:
— Напред! — викна той с пълни дробове и пришпори коня, а войниците му се втурнаха с бесен тропот покрай реката по посока на гърмежите.
Гледката, която посрещна Конде, не беше никак приятна. Ездачите на Колини нападаха панически и без всякакъв ред стройната войска на Таван. След като бяха използвали мускетите си, двете армии се бяха впуснали една срещу друга в кървав ръкопашен бой. Много от хората на Колини лежаха мъртви на земята, а останалите без ездачи коне препускаха подивели наоколо и създаваха допълнителна паника.
— След мен! — викна Конде и се понесе като стрела пред ездачите си покрай войниците на Колини право към редиците на Таван.
Със смесица от хладнокръвие и яростен бяс почна да посича най-близките противникови войници един след друг. Усети пронизване в лявата ръка, под рамото — имаше и болка, но той не й обърна внимание — обърна се и удари противника между очите така, че рапирата му се заклещи в черепа му и трябваше да използва сила, за да я освободи. Острието извади сиво-бели парченца мозък, които се процедиха надолу към устата на трупа и се стекоха по рапирата на Конде.
Противниковите войници наоколо се разбягаха, линията на Таван почна да се разпада, а после изведнъж се разкъса и Конде, заедно с половината си рота, се озова обграден от врага.
Другата половина от хората му все още се биеха рамо до рамо с хората на Колини, които си бяха възвърнали смелостта и нападаха вече намалелия по численост враг жестоко и кръвожадно. Всичко беше кръв и кал, звън на метал и викове и все повече ездачи падаха на земята и биваха изпотъпкани в хаоса от конски копита.
Изведнъж още един ред мускети произведоха изстрел и Конде видя няколко от хората си по десния фланг да падат. После забеляза рота ездачи да се задават отдясно с огромна скорост. Анжу го нападаше по фланга.
Оттам нататък всичко беше хаос. Врагът се впусна, заля ги като рояк жадни за кръв насекоми. Конде махаше с ръце като да ги пропъди, посичаше ги, докато в един момент конят му вече не можеше да премине през купчините тела.
Малко встрани той видя познато лице, лице, което не харесваше, зърна го за миг зад дулото на един пистолет, насочен към него, и той дръпна юздите и шибна коня си, за да го вдигне на задни крака. Отекна гръм, конят беше улучен, а светът се обърна надолу с главата, завъртя се и се претърколи и Луи чу шумно изхрущяване и усети как болка пронизва десния му крак, притиснат между утъпканата пръст и тежкото топло тяло на коня му.
— Принце, добре ли сте? Ранен ли сте?
Конде вдигна поглед. Наоколо си видя как далеч по-многобройните войници на врага са обърнали собствените му хора в бяг. Всички бягаха освен един-единствен стрелец, който безстрашно беше коленичил до него.
— Кракът ми е счупен — отговори той, доколкото може спокойно.
Стрелецът се изправи и се опита да помръдне мъртвия кон. По челото му изби пот и той тежко пухтеше, докато се бореше с тежкото тяло. После нададе кратък вик, устата му остана отворена, а изненадата застина на лицето му. Едно копие беше пронизало гърба му и го беше приковало към коня, животното отново се стовари върху счупения крак на Конде и той нададе вик от болка.