Выбрать главу

Контрол изгуби представа за времето, за скоростта си на спускане, за преобразяването си. Вече не знаеше дали в него има и частица човешко — когато с болка, гадене и пълзене, а може би в галоп, той стигна до най-древното стъпало на стълбището, до ослепителната бяла светлина на дъното, оформена като безсмъртното растение, като комета, профучаваща, но неподвижна, и сега решението да се напрегне докрай, да пробие агонията и тази лъчиста заповед да се обърне назад, за да навлезе в… какво? Не знаеше, знаеше само, че биологът не е стигнала дотук, а той е. Беше стигнал дотук.

„Контрол“ отново отпадна. Сега той беше синът на мъж, който е бил скулптор, и на жена, живяла в коварен свят на тайни.

Фигурката на баща му падна от ръката му, изтропа на стъпалото, спря на стълбите до знаците и символите, оставени от предшествениците му. Драсканица на стената. Празна обувка.

Той подуши въздуха и усети паренето и топлината под лапите си, почувства силата им.

Само това му беше останало, но нямаше да умре на стълбата, нямаше да изстрада последното поражение.

Джон Родригес се издължи по последните стъпала и изскочи в светлината.

0026: Директорът

Две седмици преди дванайсетата експедиция старият, очукан телефон се прибира у дома с теб. Не помниш да си го взимала. Не знаеш защо охраната не те е спряла. Той просто е там, в дамската ти чанта, а после на плота в кухнята. Сещаш се за обичайните заподозрени. Може би Уитби е по-странен дори отколкото си мислиш или Лаури се забавлява за твоя сметка. Но какво от това? Просто ще го върнеш на сутринта.

По това време границата между работата и дома вече отдавна е заличена — носиш документи вкъщи, работиш, записваш си разни неща на листчета хартия, а понякога и на листа, както правеше като дете. Отчасти защото ти е приятно да си представяш как Лаури получава техни снимки в докладите си, но и защото тези материали ти изглеждат някак по-безопасни, макар и да не можеш да обясниш защо, просто повишено чувство за „допир“, блуждаещо в документите, присъствие, което не можеш да посочиш или оцениш. Ирационална мисъл, идея, която просто ти хрумна късно една вечер, докато работеше. Редовно отскачаш до банята, за да повърнеш — страничен ефект на лекарството, което взимаш заради рака. Извиняваш се на разсилния и изръсваш първата глупост, която ти хрумва, стига да не е, че си болна: „Бременна съм“. Бременна с рак. Бременна с възможност. Понякога това те разсмива. Ти, мой скъпи алкохолизиран ветеран в края на бара, искаш ли да бъдеш баща?

Не ти е вечер за „Чипърс“, за шумни брокери и кимащи пияници. Уморена си от допълнителното обучение, заради което е трябвало да пътуваш на север до Централата и да се включиш заедно с другите членове на експедицията, за да бъдеш подготвена за водач на групата. Да разбереш изцяло употребата на хипнотичните команди, да схванеш важното значение и конкретните детайли на черните кутийки с червени лампички, които помагат за активиране на подчинението.

Затова, вместо да излезеш, си пускаш музика, после я сменяш с телевизия, защото мозъкът ти се е сварил. Чуваш звук в коридора, от другата страна на кухнята — нещо просто се намества на тавана, но те обезпокоява. Отиваш да погледнеш, но там няма нищо; въпреки това взимаш брадвата, която държиш под леглото за самозащита. Връщаш се на дивана, за да гледаш детективски филм, заснет преди трийсет години в южните щати. Изгубени места, които вече не съществуват и никога няма да се върнат. Пейзаж, който те преследва от миналото — толкова много неща са си отишли, просто ги няма. Докато колите се преследват, ти гледаш фона като семейна снимка, която никога не си виждала.

Задрямваш. Събуждаш се. Пак задрямваш. После чуваш как нещо пълзи — тихо и меко по кухненските плочки, точно извън полезрението ти. Прогаря те ужасено втрисане. Към звука се добавя бавно драскане с нокти, което не можеш да разпознаеш и да се досетиш какво се е вмъкнало в дома ти. Дълго време не помръдваш, чакаш, за да чуеш още нещо, макар да не ти се иска. Мислиш си, че може никога да не станеш и да отидеш в кухнята, за да видиш що за животно те чака там. Но то продължава да се движи и да вдига шум, а ти не можеш вечно да седиш. Не можеш просто да седиш.