— Можеш да станеш — казваш ти. — Можеш да се прибереш у дома. Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.
При тези думи лингвистът се отдръпва от теб, плъзва се в мрака, заедно със стола и стаята, сякаш са само декор, и ти отново се понасяш над Зона X, летиш над тръстиките, спускаш се към плажа и вълните. Вятърът и слънцето, топлината на въздуха.
Разпитите свършиха. Зона X приключи с теб, взе ти всичко до най-дребното нещо, и в това има някакъв странен покой. Раница. Останки от тяло. Пистолетът ти, захвърлен в прибоя, писмото до Сол, което се търкаля смачкано по сухите водорасли и пясъка.
Оставаш там за миг, зареяла поглед над морето към фара и красивото, непоносимо сияние на света.
Преди да изчезнеш.
Преди да си навсякъде.
Скъпи Сол,
Съмнявам се, че някога ще прочетеш това писмо. Не знам как би могло да стигне до теб и дали сега изобщо можеш да го разбереш. Но исках да го напиша. Да изясня нещата, за да знаеш какво си означавал за мен, макар и за кратко.
Да знаеш колко ми харесваше, че си строг, последователен и загрижен за мен. Че разбирах какво означават тези неща и че бяха важни за мен. Че щяха да бъдат важни, дори нищо друго да не се бе случило.
Да знаеш, че не си виновен. Ти нищо не си направил. Просто лош късмет, неподходящ момент на неподходящо място — както винаги става, поне според баща ми. И знам, че е вярно, защото се случи и с мен, въпреки че оттогава насам избирам много от нещата, които ми се случват.
Каквото и да е станало тогава, знам, че си сторил всичко по силите си, защото винаги го правиш. Аз също. Дори невинаги да знаем какво означава това или какво ще излезе накрая. Можеш да попаднеш в капана на нещо, което не зависи от теб, и никога да не разбереш защо.
Много трудно е да приемем света, от който сме част сега, невъобразимо трудно е. Не знам дали и днес приемам всичко. Не знам как бих могла. Но приемането следва отрицанието и това сигурно също е защитен механизъм.
Аз те помня, Сол. Помня пазителя на светлината. Никога не съм те забравяла, просто ми бе нужно много време, докато се върна.
С обич,
Глория
(която живееше опасно върху камъните и редовно те тормозеше)
Благодарности
Много благодаря на търпеливия си, изключителен редактор, Шон Макдоналд, благодарение на когото успях да напиша тези книги, защото знаех, че някой наистина ми пази гърба. Благодаря на всички във FSG, които превърнаха издаването на трилогията в прекрасно преживяване, в това число Тейлър Спери, Шарлот Стрик, Девън Мазоун, Амбър Хувър, Изабела Войчеховска, Аби Кейгън, Дебра Хелфанд и Лени Улф. Благодаря на Карла Еоф, Чандра Уолебър и Джъстин Гарднър. Благодаря и на Алисън Синклер за отличната й работа по рекламата и на Ерик Никуист за чудесната корица. Още веднъж благодаря на непоколебимия си агент, Сали Хардинг, и Cooke Agency. Задължен съм също така на издателите си в Канада, Великобритания и други страни, които проявиха такова въображение и вложиха толкова енергия в издаването на трилогията за „Съдърн Рийч“. За мен бе голямо удоволствие да работя с Blackstone Audio и по-конкретно с Райън Брадли. Много благодаря на невероятните Бронсън Пинчот и Каролин Маккормик за страхотните изпълнения за аудиокнигите. Благодаря още на Клъбър Ейс, Грег Босърт, Ерик Шалър, Матю Чейни, Теса Към, Берит Елингсън, Алистър Рени, Брайън Евенсън, Карън Тидбек. Ашли Дейвис, Крег Джитни, Кейти Шардъл, Марк Мъстиън, Даян Робъртс и Fermentation Lounge. Благодарности на Амал Ел-Мохтар за наблюденията на бухалите и на Дейв Дейвис за многото добрини.
В процеса на обмисляне и писане на тези книги бях признателен за идеите, които срещнах в поредицата „Интервенции“ на Semiotext(e) и по-конкретно, в „Идващият бунт“, която упражни неимоверно влияние върху начина на мислене на Призрачната птица в романа и е цитирана или перифразирана в 0016 и 000Х. Благодарен съм и за творбите на Рейчъл Карсън и Жан Бодрияр, „Книга на чудесата“, издадена от Taschen, „Морето отвътре“ на Филип Хоър, „Странен живот“ на Дейвид Туми, „Морето, морето“ на Айрис Мърдок, на книгите на Туве Янсон (особено „Лятна книга“ и „Омагьосана зима“), „Тенарон“ на Лена Крун, поезията за природата на Патиан Роджърс, „Читанката на Дерик Дженсън“ под редакцията на Лиър Кийт, „След Лондон“ на Ричард Джефрис и „Пазители на светлината“ на Елинър де Уайър. И накрая, докато пишех „Приемане“, „Сезони в залива Апалачикола“ на Джон Спорър ми подейства като откровение — сърдечна, великолепна, мъдра книга, която ме сближи с местата, които направиха трилогията „Съдърн Рийч“ толкова лична.