Сюзан напомняше на това, което днес хората наричаха хипи, но в младините на Сол би минавала за комунистка или бохемка. Имаше руса коса и носеше бродирана селска риза и кафява велурена пола до под коляното, а униформата й се допълваше от бежови ботуши до прасците. В църквата му бяха влизали други като нея — изгубени, живеещи в свой собствен свят, чакащи нещо да ги разпали. Крехкостта й някак я караше да изглежда повече като близначка на Хенри, не по-малко.
Двамата никога не бяха споменавали фамилните си имена, макар че един от тях веднъж каза нещо като „Серум на блаженството“, в което нямаше никакъв смисъл. Откровено казано, Сол нямаше и желание да ги опознава по-добре, а зад гърба им ги наричаше „Леката бригада“1, макар че според него бяха леки предимно в главите.
Когато най-после застана пред тях, Сол ги поздрави с кимване и дрезгаво „здравейте“, а те, като по навик, се държаха така, сякаш е продавач в селската бакалия, а фарът — бизнес, предлагащ някаква услуга. Без разрешението на близнаците от парковата служба щеше да им тресне вратата в носа.
— Сол, не изглеждаш особено щастлив, въпреки прекрасния ден — отбеляза Хенри.
— Сол, денят наистина е прекрасен — допълни Сюзан.
Той се насили да кимне и да се усмихне кисело, което накара и двамата да се присвият от смях. Не им обърна внимание.
Докато отключваше вратата, продължаваха да говорят. Винаги държаха да говорят, въпреки че той би предпочел просто да си свършат работата. Този път ставаше дума за нещо, наречено „некромантно удвояване“, свързано, доколкото успя да схване, с изграждането на стая с огледала и тъмнина. Беше странен термин и той не обърна внимание на обясненията им, защото не виждаше връзка с фара и собствения си живот там.
Хората тук не бяха невежи, но бяха суеверни, а като се има предвид, че морето си играеше с живота им, никой не можеше да ги вини. Какво лошо имаше в това, някой да носи талисман на врата си или да казва по няколко молитвени думи за безопасността на свой близък? Натрапниците, които се опитваха да разберат всичко, да „проучват и анализират“, както се изразяваше Сюзан, отблъскваха хората, защото превръщаха трагедиите в нещо тривиално. Но след време се свикваше с Леката бригада, също като с тия плъхове в небето, чайките. В мрачните си дни почти се беше научил да не се муси на присъствието им. Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?2
— Хенри мисли, че фарът би могъл да служи в голяма степен като такава стая — заяви Сюзан, като че това беше някакво голямо и смайващо откритие. Ентусиазмът й му се стори сериозен и искрен, но в същото време лекомислен и аматьорски. Понякога двамата му напомняха на пътуващите проповедници, които си опъваха палатките в покрайнините на малки градчета, заредени с плам и убеждения, но почти нищо друго. Понякога дори ги смяташе за шарлатани. Първия път, когато ги видя, на Сол му се стори, че Хенри спомена как са изследвали рефракцията на светлината в един затвор.
— Запознат ли сте с тези теории? — попита Сюзан, докато се качваха по стълбите; беше се украсила с фотоапарат, окичен на врата, и куфарче в ръката. Хенри се опитваше да изглежда хладнокръвно и не каза нищо. Той се бореше с тежкото оборудване, част от което беше натъпкано в кашон — микрофони, слушалки, уреди за отчитане на ултравиолетово излъчване, осеммилиметрова лента, няколко апарата с циферблати, копчета и други индикатори.
— Не — отвърна Сол, най-вече за да се противопостави, защото Сюзан често се държеше с него като с човек без всякаква култура, взимаше грубостта му за невежество, небрежното му облекло — за простовато. Освен това, колкото по-малко говореше той, толкова по-спокойни се чувстваха те в негово присъствие. Същото беше някога с потенциалните дарители в църквата. Пък и истината беше, че той не знаеше за какво говори тя, също както не знаеше какво има предвид Хенри, като казва, че изучават „теуаа“ или „терора“ в района, дори когато му го каза буква по буква като „тероара“.
1
На 25 октомври 1854 г. в битката при Балаклава по време на Кримската война Леката бригада на британската кавалерия е натоварена със задачата да прогони оттегляща се руска артилерийска батарея, но поради грешка в комуникациите е изпратена срещу друга, атакуваща част. Битката остава белязана в историята на Великобритания с много жертви и на практика никаква полза. Б.пр.
2
Мат. 7:3. Всички цитати от Библията са взети от официалното издание на БПЦ 1982/2004. Б.пр.