За онзи, който не я е виждал, думата „кула“ може да създаде погрешна представа, например за кула на църква или кула на крепост. Кулата от слонова кост беше голяма колкото цял град. Отдалече приличаше на остър, конусообразен планински връх, усукан по оста си като черупка на охлюв и толкова висок, че достигаше облаците. Едва когато приближиш, се виждаше, че тази грамадна захарна пръчка е съставена от безброй кули, кулички, куполи, покриви, еркери, тераси, сводове, стълбища и балюстради, които се застъпваха едни други ту отгоре, ту отстрани. Всичко това беше направено от най-бялата фантазийска слонова кост и всеки елемент беше украсен с толкова изящна резба, че наподобяваше фина дантела.
Във всички тези сгради живееха придворните, които заобикаляха Детската царица — камериери и прислужници, премъдри жени и астролози, магьосници и шутове, вестоносци, готвачи и акробати, въжеиграчи и разказвачи на приказки, глашатаи, градинари, стражи, шивачи, обущари и алхимици. Най-горе, на самия връх на огромната кула, живееше в един павилион Детската царица. Той имаше формата на пъпка от бял магнолиев цвят. В нощите, когато пълната месечина грееше особено красиво на звездния небосклон, листата от слонова кост се разтваряха широко и разцъфваше прекрасен цвят, в средата на който сядаше Детската царица.
Малкият нощен дух се приземи с прилепа си на една от най-долните тераси, там, където бяха оборите за животните, с които пристигаха ездачите. Явно някой беше съобщил за неговото пристигане, защото вече го очакваха пет царски стражи, които му помогнаха да слезе от седлото, поклониха се и мълчаливо му поднесоха да пие за добре дошъл. Чорльо-Морльо допря едва-едва устни до чашата от слонова кост, за да не наруши приетия обичай, и я върна. Стражите отпиха също по глътка, след това отново се поклониха и отведоха прилепа в обора. Всичко това стана при пълно мълчание.
Когато пристигна на определеното за него място, прилепът, без дори да хапне и да пийне нещо, веднага се уви като пашкул, увисна на краката си с главата надолу и напълно изтощен, потъна в дълбок сън. Малкият нощен дух беше попресилил нещастното животно. Стражите го оставиха да спи и си отидоха на пръсти.
В този обор впрочем имаше и много други животни за езда — розов и син слон, грамадна птица Гриф, чието тяло в горната част наподобяваше орел, а в долната — лъв, бял крилат кон с име, известно по-рано дори извън пределите на Фантазия, но днес напълно забравено, няколко летящи кучета, а слон, грамадна птица Гриф, чието тяло в горната част наподобяваше орел, а в долната — лъв, бял крилат кон с име, известно по-рано дори извън пределите на Фантазия, но днес напълно забравено, няколко летящи кучета, а също и други прилепи, даже водни кончета и пеперуди за особено малките ездачи. Останалите животни, които не летяха, а ходеха, пълзяха, подскачаха или плуваха, бяха настанени в други обори. Всяко от тях си имаше специален гледач, който се грижеше за него.
Всъщност можеше да се очаква, че тук има голяма гюрултия и се чуват ревове, крясъци, чуруликане, писукане, квакане и крякане, но цареше пълна тишина.
Малкият нощен дух стоеше все още на мястото, където го бяха оставили стражите. Изведнъж, без да знае защо, се почувства опечален и унил. Той също беше много изтощен от тъй дългото пътуване. Не можеше да го ободри дори и фактът, че е пристигнал пръв.
— Хей, това не е ли приятелят Чорльо-Морльо? — чу той изведнъж едно пискливо гласче. — Колко хубаво, че най-сетне и вие сте тук.
Нощният дух се озърна и очите му грейнаха като месечини от учудване, защото на едно от перилата стоеше небрежно облегнато на саксия от слонова кост дребосъчето Пю-Пю и махаше с червения си цилиндър.
— Ау-ау! — възкликна слисано добрият нощен дух и след малко повтори още веднъж: — Ау-ау! — просто не знаеше какво да каже.
— Другите двама — обясни дребосъчето — не са пристигнали до този момент. Аз съм тук от вчера сутринта.
— Ами как, ау-ау, как успяхте да направите това? — попита нощният дух.
— Е — отвърна дребосъчето и се усмихна малко високомерно, — нали ви казах, имам състезателен охлюв.
Добрият нощен дух се почеса с малката си розова ръчица по гъстата черна козина на главата.
— Трябва веднага да отида при Детската царица — каза той с плачлив глас.
Дребосъчето го погледна замислено.
— Хм, е, аз се записах още вчера — въздъхна то.
— Записали сте се? — попита добрият нощен дух. — Не може ли да се явиш веднага пред нея?
— Боя се, че не — изписука дребосъчето. — Трябва дълго да чакаш. Как да кажа, има голям наплив от вестоносци.